Християнски Блог и Джоузеф Принс
"Добре дошли скъпи братя и сестри!"
Добре дошли отново в Божията Благодат!
Приведстваме Ви! Поздравяваме Ви!
Очакват Ви прекрасни дни, дни на чудеса!

Кенет Хегин - Библейска вяра - Глава 3

Go down

Кенет Хегин - Библейска вяра - Глава 3

Писане by Красимир Вишев on Вто Мар 15, 2016 4:40 am

ЩО Е ВЯРА - І

“А вярата е даване на твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не се виждат.”
Евр. 11:1

В мофетския превод четем: “Вярата, това е убеждение в нещо, за което се надяваме, но което още не сме видели.” Първата част на този стих в друг съвременен превод гласи: “Вярата е даване същественост на неща, за които се надяваме.” Това, което Святият Дух ни изявява чрез този стих е, че вярата сграбчва всички нереализирани надежди и ги пренася в сферата на действителността. Много често хората само се надяват, че ще получат отговор от Бога, обаче не надеждата прави това, а вярата. Тя казва СЕГА, ако не е сега, значи не е вяра.
Някои хора казват: “Добре, аз вярвам, че ще получа някога Святия Дух.” Това не е вяра, щом е някога. Единствено надеждата си служи с бъдеще време и тя акцентува на бъдещето. ВЯРАТА Е СЕГА! Тя казва: “Ще получа точно сега, аз го имам сега. Абсолютно необходимо е да сме наясно по този въпрос, когато искаме нещо от Бог. Тези принципи важат за получаване на Святия Дух, изцерение или някакъв друг отговор на молитва. Принципите на вярата са едни и същи във всички области – духовни и материални. Ако ти можеш да усвоиш тези принципи, много лесно ще получиш това, което искаш от Бог.
Преди години водех служби в шатър в Уако, Тексас. В неделя вечер имах евангелизаторска проповед, следващата вечер говорих за вярата, а във вторник беше първата изцерителна служба.
10
Темата беше “Полагане на ръце”, след което отправих покана към желаещите да излязат напред, а ние полагахме ръце за изцерение и получаване на кръщение със Святия Дух.
Попитах първия желаещ: “Искате ли сега, когато положа ръцете си върху Вас и се молим, да бъдете кръстен със Святия Дух?” “Да, – каза той – брат Хегин, надявам се, че ще Го получа.” Отговорих му: “Това, обаче няма да стане.” Тези мои думи го наскърбиха, затова веднага продължих: “Вие няма да получите Святия Дух с надежда, а само с вяра.” Той каза: “Добре, но аз не знам дали ще Го получа в този момент или не.” “Добре, – продължих аз – ако Ви предложа една банкнота, бихте ли казали: Не знам дали мога да я получа в момента или не?” “Не, разбира се – отговори той.” “Но Бог Ви предлага – продължих аз – един дар, който можете да получите така лесно, както моята банкнота.” “Да, но аз съм търсил тази сила около 30 години и досега не съм я получил. Не знам дали сега ще я имам.” Той беше много развълнуван, затова го прегърнах и му казах: “Братко мой, аз съм тук да Ви помогна, но при едно условие – бих положил ръцете си върху Вашата глава много пъти, но няма да получите нищо, затова Ви предлагам да седнете отново на мястото си, да слушате внимателно, да наблюдавате всичко и тогава непременно ще разберете разликата между съмнение и вяра, надежда и вяра.
Молихме се за изцерение на много хора, след което стигнахме до млада жена, която искаше да получи кръщение със Святия Дух. Попитах: “Християнка ли сте? Да – отговори тя - аз съм член на една църква. – Тогава продължих: Знаете ли, че може да членувате в църква и пак да не сте Божие дете, защото не членството определя принадлежността към Божието семейство, а новорождението. – Да – отговори тя – аз наистина съм новородена. Това е съвсем друго – възкликнах аз, - но вярвате ли в кръщението със Святия Дух, придружено с говорене на езици? (Знаех, че не всички от тази деноминация вярват в кръщението със Святия Дух) Тя отговори: Да, разбира се, нали така е писано в Библията. Тогава я попитах: Сега, когато положа ръцете си върху Вас, ще получите ли Святия Дух? – Разбира се, че да – отговори жената и взе Библията в ръката си – тази вечер аз проследих всички ваши текстове и те всички са от Словото. Непременно ще получа точно сега.” Разбрах, че тя беше готова. Нейната вяра вече действаше. Протегнах дясната си ръка, за да я поставя на челото и, но още преди да го докосна, тя вдигна ръцете си нагоре и започна да говори чужди езици. Тогава се обърнах към първия брат: “Виждате ли разликата между надежда и вяра?”
В петък вечер този човек дойде първи напред за молитва. “Ето аз пак Ви виждам. – казах аз.” “Да – отговори той – аз съм тук и искам да Ви кажа нещо радостно. Вече замених надеждата с вяра. Сложете ръката си върху мен и аз ще бъда кръстен със Святия Дух точно сега.” Поставих ръката си на главата му, той вдигна своите ръце и почти в същия момент започна да говори чужди езици.
О, има толкова голяма разлика между надежда и вяра, когато се молиш за кръщение със Святия Дух, изцерение или нещо материално. Този човек каза, че е търсил 30 години кръщение, а в действителност той само се е надявал, че ще го получи, но само вярата дава резултати.
При един друг случай, в края на службата една жена се обърна към мен с думите: “Брат Хегин, искам да се съгласите с мен за едно нещо, въз основа на Мат. 18:19, където пише, че ако двама от вас се съгласят за нещо и го поискат от Отца, ще им бъде дадено.” “Да, – казах аз - но за какво искате да се съгласите с мен?” Жената продължи: “Става дума за финансова нужда. Моят съпруг печели достатъчно средства за прехрана на семейството ни, но възникна едно непредвидено обстоятелство и за да се придвижат нещата напред трябва да платим около 500 долара. Не знам откъде могат да дойдат тези средства, но знам, че Бог може да ми помогне.” “Разбира се, че може, но за какво точно искате да се съглася с вас?” “Искам да се съгласим в молитва, че до 30 дни ще имам тази сума. – отговори жената.” “Добре – казах аз – докато се моля, вие слушайте и потвърждавайте думите ми пред Бога. Ако се молим едновременно, можем несъзнателно да тръгнем в различни посоки.” Така аз се молих, като напомних на Бог, че сме двама и че сме на земята, защото Словото Му казва, че ако двама се съгласят на земята, ще им бъде дадено. “Сега ние Ти благодарим, защото поради нашето съгласие ни даваш тези средства. Амин!” Попитах: “Вярвате ли това, сестро?” Тя започна да говори: “Брат Хегин, аз се надявам, че ще имам тази сума, аз много се надявам.” Тогава отговорих: “Но това няма да стане, защото ние не сме съгласни. Вие се надявате, а аз вярвам. Това не е съгласие.”
11
Ето защо много често нещата не са в наша полза. Разбира се, че Бог не е виновен за това. Той никога не пропада. Бог не се променя, нито пък молитвата може да Го промени. Молитвата променя неща и обстоятелства, но не и Бог.
Преди години четох думите на д-р Лилиан Йоуменс, които никога няма да забравя: “Ако веднъж се помоля за нещо и не го получа, започвам да търся причината в себе си. Щом молитвата ми е без отговор, трябва да настане промяна в мен. Знам много добре, че такава промяна не настава с Бог, защото Той никога не се променя. Така разбирам, че трябва да има някаква промяна, за да дойде отговорът и тази промяна трябва да стане единствено в мен.”
Следвах този принцип години наред и разбрах, че неговото действие е винаги 100 процента. Обаче е необходимо да разберем, че докато заменяме вярата с надежда, не можем да очакваме отговор от Бога. Не ме разбирайте неправилно – ако дадем на надеждата нейното подобаващо място, тогава тя е истинско благословение за нас. Павел казва в І Кор. 13:13 “И тъй, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.” Той не казва, че другите не са важни, но че най-голяма е любовта. Всяка от тях си има свое място. Не можем да заместим надеждата с любов, нито вярата с надежда, но аз съм забелязал, че повечето хора се опитват да получат отговор на молитвите си с надежда вместо с вяра. Причината е неправилното становище по този въпрос. Някои са ми казвали: “Ако ми отнемете надеждата, какво ще ми остане?” Аз отговарям така: “Не искам да ви отнема надеждата, но само ви казвам, че я поставяте на неправилното място.”
Благодаря на Бога, ние имаме една блажена надежда – скорошното идване на Господ Исус Христос, възкресението на светиите, грабването на църквата, надеждата за вечен живот в небесата, надеждата там да видим нашите близки и приятели. Ние се радваме за всичко това, но то ще стане в бъдещето. Той ще дойде независимо дали вярваме или не. Той ще дойде, защото Словото казва това. Възкресението на мъртвите също ще стане, без значение дали вярваме или не. Не моята вяра ще върне Христос на земята. С други думи, аз не мога да повярвам, че Той ще дойде точно днес. Но Той ще дойде, нали?! Забележете, че глаголът “идвам” е в бъдеще време. Аз с моята вяра не мога да определя датата на Неговото идване, но зная, че ще дойде и това е една блажена надежда, пречистваща надежда, защото Исус каза, че “…всеки, който има тази надежда очиства себе си, както Той е чист.” Всичко това ще стане в бъдещето, но аз го вярвам сега на основание на Божието Слово. Ето един вид комбинация между вяра и надежда. Но ако ти кажеш: “Аз вярвам, че някога ще бъда изцерен.” – това не е вяра, това е надежда и тя не може да донесе изцерение. Много от тези, които са казвали така са умирали с болестите си. Те са били искрени християни и са на небето сега, затова не е нужно да скърбим за тях, но те не са могли да видят разликата между вяра и надежда. Някои казват: “Аз вярвам, че Бог ще ме изцери.” Това изказване не е вяра. Всичко, което отнасяш към бъдещето, не е вяра, а надежда. Вярата казва: “То е мое, аз го имам сега.” Надеждата заявява: “Ще го имам някога.” А щом се надяваме, то това нещо няма да се материализира и осъществи, то няма да дойде. Но щом започнеш да вярваш ти го имаш, то е твое.
Този урок научих, когато бях на легло преди години. Лежах 16 дълги месеца. В действителност аз и преди това не съм бил здрав, защото никога не съм тичал и играл като другите деца. Не съм имал нормално детство, но на 15-годишна възраст напълно се парализирах и легнах на легло. Петима прочути лекари казаха, че едва ли ще навърша 16-та си година. Така лежах почти до навършване на 17 години.
Преминах през всичко онова, което хората ми препоръчваха. Благодаря на Бога за добрите книги и четива днес по този предмет, но за съжаление тогава те бяха много оскъдни. Ако е имало нещо написано, то аз не съм имал достъп до него. Бях едно деноминационно момче, четящо бабината си Библия. Но благодаря на Бога – тя разкри пред мен пълното благовестие. Аз казвах в молитва: “Скъпи Господи, моля те изцери ме! Така се молех по цели нощи, защото когато човек е на легло, той може да се моли по 24 часа в денонощие. И така ден след ден, седмица след седмица, месец след месец, но нямах никакъв резултат. Молех се и имах особено духовно чувство, че Бог ме е чул. В същото време усещах болното си сърце, че не бие нормално, усещах парализата в себе си. Краката ми бяха само кожа и кости – без месо, без мускули. Виках към Бога: “Господи, аз мислех, че Ти Си ме изцерил, чувствах това в себе си, но то не е било истина.” Не можех да разбера защо това е така и за около месец изоставих Библията. Бих могъл съвсем да се откажа от нея, защото вече пътувах към дверите на смъртта, но се борех срещу смъртта с всяка фибра от
12
тялото си. Тогава дойде до мен Божието Слово. Като младеж исках много да живея и затова се борех със смъртта от естествена гледна точка. Не можех да разбера в какво се състои моят пропуск, но се мъчех да действам съобразно Божието Слово. Започнах да постигам известни резултати, но изцерението не беше пълно.
След като бях 16 месеца на легло, през август 1934г., около 8.30 часа сутринта, застанах в молитва и казах: “Мили Господи Исусе, когато Ти беше на земята каза: Каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще ви се сбъдне. – Ето аз искам да бъда изцерен. Ти казваш: Каквото поискате – аз поисках в молитва изцерение. Казваш също: Вярвайте, че сте го получили. – Скъпи, Исусе, ако Ти беше при мен физически, както майка ми стои до леглото, ако мога да Те видя с очите си, точно както виждам майка, ако мога да Те хвана с ръцете си, както хващам ръката на мама и ако Те чуя да казваш: Синко болестта ти стои, понеже не вярваш. - аз щях да изкрещя с всичката си сила: О, Исусе, това не е истина!”
Сега Исус не е тук физически, но Святият Дух е тук, а Исус казва: “Святият Дух не ще говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще казва.” И така Той проговори на моя дух – тук вътре в мене – тези думи: “Да, ти вярваш според светлината, която имаш (човек не може да вярва повече, отколкото се простира познанието му, затова именно мнозина пропадат във вярата си) - ти вярваш, добре, но толкова колкото знаеш, а познанието идва от Божието Слово, което казва: Вярвайте, че сте го получили и ще ви бъде.”
Тогава всичко като че ли ми проблесна. Казах: “Мили, Господи Исусе, аз го виждам, аз го виждам! Аз вярвам, че съм изцерен. Вярвам, че съм го получил, въпреки че сърцето ми не бие нормално. Вярвам, че съм получил изцерение на парализата, въпреки че още не мога да мръдна от леглото и ако вярвам всичко това, значи го имам.” Никога до сега не бях вярвал така. Исках първо да имам и тогава да повярвам. Но не е нужно да вярваш това, което вече имаш, защото вече го виждаш и знаеш, а Писанието казва, че вярата е убеждение за неща, които не се виждат. До този момент аз само се бях надявал, но не надеждата получава, а вярата.
Не е нужно да чакаш насърчение от някоя църковна общност или от човек. Достатъчно е да следваш неотклонно Словото и Святия Дух и тогава безпогрешно ще правиш това, което е правилно. Аз бях подвижен от кръста нагоре. Можех да движа ръцете си. Никой не ми беше казал да ги вдигна, не знам защо направих това. Вдигнах ръцете си нагоре, макар че лежах по гръб и казах: “Небесни Татко, Мили Господи Исусе, благодаря Ти, че съм изцерен! Аз вярвам, че съм изцерен!” Забележете – аз казах това в минало време. Аз съм го получил и то работи в мен. ВЯРАТА Е СЕГА! Ако не е СЕГА, значи не е вяра. “Благодаря Ти, Господи Исусе, благодаря Ти за изцерението – казах аз – Исусе, вярвам, че сърцето ми е здраво! Вярвам, че парализата е изцерена! Благодаря Ти за изцерението на цялото ми тяло!” Хвалих Бога така около 10 минути, но почти веднага сатана ме предизвика. Да, той ще оспорва всяка стъпка завоювана земя. В същия момент ми нашепна: “Хубава работа, претендираш, че си християнин, а лъжеш!” При друг случай той може да отрече съществуването на ад и огнено езеро, но сега ми каза: “Не знаеш ли, че участта на лъжците е в огненото езеро, което гори с огън и жупел?” “Да – казах аз – много добре зная това, господин дяволе.” Бях сигурен, че той ми говори, защото всяко съмнение и разочарование идват от него. Продължих: “Зная това, но аз не лъжа.” Той каза: “Ти лъжеш, защото казваш, че си изцерен, а не си. Ето, чуй сърцето си.” Съвсем несъзнателно имах навика да усещам ударите на сърцето си, но аз плеснах с ръце и казах: “Господин дяволе, не съм казвал какво усещам и какво виждам, а казах: Вярвам, че съм изцерен. Вярвам, че получих отговор на молитвата си и ако ти кажеш да не вярвам, значи лъжеш. Освен това Исус каза, че ти си лъжец и на лъжата баща.”
След това продължих: “Исус Христос – Божият Син, когато беше на земята каза: Каквото попросите в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще ви бъде. – Понеже Той Го е казал, значи е така и аз го вярвам, а щом го вярвам, аз го имам. Имам го сега. Ако искаш да спориш и да вдигаш врява, иди спори с Исус, нищо повече няма да ти кажа.” Така прекратих разговора с дявола.
Започнах отново да хваля Бога, да Му благодаря за отговора. Това продължи дълго време, докато от моята вътрешност, от моето сърце, от моя дух, чух думите: “Ето, ти вярваш, че си изцерен, но този, който е изцерен няма никаква работа в леглото. Той трябва да стане.” “Да – отговорих аз – съвсем правилно, Господи, аз вече ставам. Слава на Господа! Аз ставам!” Да вярваш, значи да имаш това, което вярваш. Аз не се чувствах по-добре отпреди, нито усещах кръста си, защото бях парализиран. Тласнах тялото си и седнах, с помощта на ръцете бутнах
13
краката си от леглото и извих тялото си встрани. Краката ми издрънчаха на пода. Знаех, че бяха долу, понеже ги виждах, но не ги усещах. Дяволът воюваше за всеки сантиметър от моя път. В ума ми дойдоха следните мисли: “Ти не можеш да ходиш, знаеш много добре, че не можеш. Ти не си изцерен, знаеш това, а лъжеш и ще паднеш на пода. Помниш ли преди по-малко от месец, когато направи опит да станеш – падна на пода и лежа там 45 минути, докато по-големият ти брат влезе и те сложи отново в леглото. Твоята баба е стара, майка ти е болна, не могат да те вдигнат (аз тежах около 40кг), никой от съседите не е вкъщи, брат ти е в Оклахома. Ще лежиш цял ден на пода, докато дядо ти си дойде от работа”
Знай, че най-добрият начин да се справиш с дявола е да го игнорираш напълно. Аз направих точно това. Действах, като че ли нищо не бях чул. Хванах се за таблите на леглото и увиснах надолу, но коленете ми не искаха да се мръднат, краката – също. Въпреки това аз вдигнах едната си ръка малко нагоре и казах: “Благодаря на Бога! Аз съм изцерен. Искам да декларирам в присъствието на Всемогъщия Бог, на Господ Исус Христос, на небесните ангели, в присъствието на сатана и неговите демони, че Божието Слово е вярно и аз вярвам, че съм изцерен. Вярвам това сега!”
Стаята започна да се върти, понеже бях лежал по гръб 16 месеца. Подът беше на мястото на тавана и като че ли скринът падаше върху мен. Всичко наоколо се въртеше. Затворих очи и се държах за леглото няколко минути. След това отворих очи и изповядах: „Благодаря Ти Боже, съгласно Словото Ти аз съм изцерен и аз вярвам това.” Ето, че след тези думи започнах да усещам нещо, което нахлуваше в мен от главата, през цялото тяло като че ли някой ме беше полял с олио и то течеше надолу. Всеки нерв на краката ми беше задействан и като че ли два милиона иглички бяха забити в тях. Почувствах се напълно нормален. Парализата изчезна. Тогава си казах: “Аз вече мога да ходя.” И тръгнах. От тогава се движа съвсем безпрепятствено. Алилуя!
Така научих един урок, който искам да предам и на теб. Желая не само да те науча как да се сдобиеш с вяра за изцерение, но и как да получиш вяра за кръщение със Святия Дух. След изцерението ми, не се чудех дали имам вяра за получаване на кръщение със Святия Дух, понеже Бог ми е обещал този дар. Вече бях вникнал в тайната на вярата, в нейните принципи и само действах според тях. Просто си казах: “Ще отида в дома на пастора на “Пълното благовестие” и ще получа Святия Дух.” Отидох и казах: “Дойдох да получа Святия Дух.” Той ми каза: “Почакай до вечерната служба.” Аз продължих: “Не, не мога да чакам толкова дълго.” Също и ти не чакай! Само протегни ръката си и го получи.
Веднъж водех една служба в Калифорния, там имаше един човек на 83 години, който излезе напред заедно с други, за да получи Святия Дух. Разбрах, че е търсил тази сила 50 години. Каза ми: “Брат Хегин, моята съпруга получи кръщение със Святия Дух по време на съживлението преди 50 години, тук в Лос Анжелис. Някои хора казват, че който дойде тук, непременно получава Святия Дух, но аз вече 3 години съм тук, по 3 служби седмично, присъствам редовно, но не съм Го получил до сега.
Когато положих ръце върху него, разбрах чрез откровение, посредством моя дух, какъв е проблемът му, но не можех да му помогна, защото нямаше вяра. Не можех да му наложа автоматично моето откровение, но той идваше редовно на службите и постепенно всичко му стана ясно. (Той слушаше по цяла седмица Словото, без да схване Неговия смисъл. Беше нужно още да Го слуша. По тази причина повтарям известни истини много пъти, отново и отново. Хората не ги разбират изведнъж.) След около 10 дни дойде при мен в края на сутрешната служба и ми каза: “Брат Хегин, тази сутрин разбрах защо не съм получил Святия Дух. До сега – 50 години – аз не съм вярвал, а само съм се надявал.” Отговорих му: “Аз знаех това, братко, но исках сам да прозреш истината от Божието Слово.” “Сега, ще ми дадеш ли още малко време. – каза той – Досега съм вървял по един път, нужно ми е малко време – да спра, да се обърна и да тръгна в обратна посока.” Казах му: “Приятелю, вземи толкова време, колкото ти е необходимо, но идвай редовно на службите и когато разбереш, че си сменил надеждата с вяра, тогава непременно ще получиш кръщение със Святия Дух.”
След 3 дни, в петък вечер този човек каза: “Брат Хегин, ще Ви учудя ли, ако Ви помоля да положите ръце върху главата ми? Аз вече смених надеждата с вяра. Готов съм.” Попитах: “Ще получиш ли точно сега Святия Дух? – Да – отговори той, - още като положите ръцете си, ще Го
14
получа!” Тъкмо положих ръцете си, когато неговите се вдигнаха, а устата му говореше на чужди езици.
Приятели, надеждата е добър очаквач, но лош получател. Много хора казват: “Аз се надявам и се моля, моля се и се надявам.” Чувал см подобни думи. Казвал ли си ги и ти? Коригирай се! Веднага кажи: “Спирам до тук! Това не е вяра.” Хората казват: “Всичко, което можем да направим е да се молим и да се надяваме.” Ако ти постъпваш така, ще пропаднеш!
Преди години проповядвах в Тексас, бях на квартира в пасторското жилище заедно с пастора. Често го слушах да казва: “Аз се надявам и се моля.” Непрекъснато повтаряше тези думи. Учудваше ме това, че той присъстваше на всяка служба, на която разяснявах разликата между вяра и надежда, и въпреки всичко той си знаеше своето.
Ето защо, след като си усвоил тези истини, дръж се здраво за тях! Този човек не можа да ги усвои. Един ден бяхме сами и той ми каза: “Брат Хегин, искам да се молим за една моя нужда от материален характер. Аз се моля и се надявам, че всичко ще се уреди.” Беше втората служба, на която проповядвах за него, но той не беше разбрал нищо. Възразих му: “Ако това е всичко, което правиш, напразно си губиш времето.” Казах това доста меко, защото не знаех как ще реагира. Започна да мига с очите, аз помислих, че ще изхвръкне на улицата, но той каза: “Това е абсолютно вярно. Да, това е вярно!” В последствие той получи отговор на молитвата си, но след като беше заменил надеждата с вяра.

_________________
Поздрави,  Красимир Вишев
avatar
Красимир Вишев
Модератор
Модератор

Брой мнения : 65
Join date : 16.07.2015
Age : 33
Местожителство : България, град Елин Пелин

http://kvishev.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите