Християнски Блог и Джоузеф Принс
"Добре дошли скъпи братя и сестри!"
Добре дошли отново в Божията Благодат!
Приведстваме Ви! Поздравяваме Ви!
Очакват Ви прекрасни дни, дни на чудеса!

Кенет Хегин - Библейска вяра - Глава 5

Go down

Кенет Хегин - Библейска вяра - Глава 5

Писане by Красимир Вишев on Нед Апр 17, 2016 10:07 pm

ЩО Е ВЯРА - ІІІ

“А вярата е даване на твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не се виждат.”
Евр. 11:1

В друг превод се казва: “Вярата е даване същественост на нещата, за които се надяваме.” Много е важно да разберем този факт, че именно нашата вяра дава същественост на нещата, за които се надяваме. Ако чакаме да получим тези неща и тогава да вярваме, ще бъде твърде късно, вярата вече няма да бъде необходима. Твоята вяра е тази, която дава същественост на това, за което си се молил. В Стария Завет срещаме чисто библейски илюстрации, които ни описват това съвсем ясно. Когато Израил дойде в Ханаан и застана срещу Йерихон, Бог каза точно какво да се направи, но те трябваше да повярват това Слово и да действат съобразно Него. Тяхното действие според Словото беше резултат от тяхната вяра. Трябваше да обиколят стените на града по веднъж дневно в продължение на 6 дни, а на седмия ден – 7 пъти. Тогава след свиренето на музикалните инструменти, те трябваше да викат силно. Забележи – техният вик трябваше да цепи въздуха, още докато стените бяха съвсем здрави. По човешки, те трябваше да викат след като стените паднат, но тогава нямаше да имат нужда от вяра, а така вярата им даде същественост на Божието Слово. Искам да разберете, о, приятели, какво е вяра. Ние видяхме, че тя не е надежда. Вярата е действие според Божието Слово.
Толкова много хора, обаче, когато искат да получат отговор от Бога, чакат да стане нещо и тогава да повярват. Такива хора, малко или много почиват на една инертност и пасивност, вместо да практикуват активна Божествена вяра, очаквайки нещо да се случи, нещо да се промени. Те ми приличат на един човек, когото срещнах в Колорадо, преди години. Той имаше жена и пет деца, но не работеше, а чакаше да стане нещо от Бога, но нищо не стана. Цяла година църквата, която посещавал, се грижила за прехраната на цялото семейство и вярващите помагали на жена му в домашната работа. В случая е било нужно този човек да започне да работи и тогава да разчита на Божията помощ. От естествена гледна точка – той има задължения към семейството си и не е било редно той да си стои вкъщи и да чака да стане чудо. Той е трябвало да работи, да се моли на Бог, да вярва и тогава вече наистина е можел да се радва на Божиите чудеса. Същото е вярно и от духовно гледна точка – толкова хора чакат нещо да дойде до тях, но нищо такова не идва. Едва когато започнеш да действаш точно според Божието Слово – ще получиш.
Нека погледнем някои новозаветни илюстрации на вяра. Първо, в Лука 5 глава се говори за един мъж, донесен от четирима приятели при Исус. Понеже тълпата беше голяма, той беше спуснат от покрива точно пред Исусовите нозе и Писанието казва: “Когато Исус видя вярата им, каза на паралитика: Стани, вдигни постелката си и ходи!” Някои ще попитат: “Чия беше вярата?” Казва се: “Когато Исус видя вярата им” – забележете – не в единствено, но в множествено число, т.е. тя беше на всеки един не само на четиримата, но и на паралитика. По този начин Христос изяви, че и болният имаше вяра. Колко болни днес биха позволили да бъдат спуснати от покрива?! Ето защо, наистина този човек имаше вяра, защото, освен, че разреши да го спуснат от покрива, когато след това Исус му каза: “Стани!” – той стана. Паралитикът лежеше безпомощен, както винаги дори когато го спуснаха в нозете на Исус и вместо да стане можеше да каже: “Защо ме караш да ставам, Господи, не виждаш ли, че не мога да ходя. Аз бях донесен тук от моите приятели и не съм в състояние да стана. Трябва първо да ме изцериш и тогава ще мога да стана.” Но, щом Исус каза: “Стани, вземи постелката си и ходи!” – той се раздвижи и изцерението дойде. Ако този човек беше отказал да действа според Словото на Исус, той в никакъв случай нямаше да бъде изцерен. Тук има един духовен урок който трябва да научим – когато действаме според Божието Слово, това означава, че вярваме и тогава получаваме. Ако не действаме, а само чакаме първо да видим нещо или да стане нещо с нас, няма да получим нищо.
Спомням си разказа на мой приятел за една жена – евангелизаторка, която казала на четири човека в инвалидни колички: “Станете и ходете в името на Исус!” Тримата от тях станали и тръгнали, а четвъртият – една жена, казала: “Аз не мога да ходя.” Тогава евангелизаторката отговорила: “Другите също не можеха, но ето, че проходиха.” Жената – инвалид продължила: “Виждам това, но аз не мога. Вече минаха години, през които не съм направила и една крачка. Разберете, че не мога!” Евангелизаторката отминала и я оставила в количката. Ето, първите трима действаха според думите на евангелизаторката и резултатът дойде. Когато и ти действаш според Божието Слово или според това, което Святият Дух говори в сърцето ти, винаги резултатите са положителни. Именно това е вяра.
В една от църквите, в която пастирувах, имаше една жена, която също беше на инвалидна количка. Тя страдаше от артрит и преди няколко години нейният лекар беше казал, че цялото и тяло е схванато и няма да може повече да се движи – трябва да лежи на легло или да седи в инвалидна количка. Жената можеше да стои на краката си, но на едно място. Тя и нейният съпруг никога не пропускаха служба – нито през седмицата, нито в неделя, нито дори съживителните събрания. Аз бих се молил за тази жена и тя можеше да бъде изцерена, но те никога не ме помолиха за това и аз започнах да се безпокоя, защото много болни от църквата бяха изцерени пред очите и от тежки заболявания. Някой може да каже: ”Може би не е Божията, воля тази жена да бъде изцерена.” Но аз знаех, че Неговата воля беше тя да бъде изцерена. Желанието Му хората да бъдат здрави в Писанието е посочено като второ по важност, именно затова Неговата воля е да изцерява всички, които идват при Него с вяра. Това съвсем не означава, че такива искрени Божии деца няма да отидат на небето, защото не са изцерени. Те просто се лишават от едно важно благословение, докато са на земята.
Един следобед се събрахме, група от църквата, и отидохме у тях да се молим. Когато се молехме, разбрах какво точно Бог искаше да направя. Казах на всички: “Дръпнете се от нея!” Аз застанах в противоположната посока на стаята, (а стаята беше много голяма) и казах: “Не позволявам на никого да се доближи до нея! Застанете надалеч!” Посочих я с пръст и казах: “Сега, сестро, стани и ходи в името на Исус!” Аз бях свидетел, моята съпруга, а и цялата група също, че една невидима сила я вдигна от стола и я постави до него. Тя, обаче, не тръгна, а се хвана за стола и отново седна на него. В същия момент казах, без да мисля и съм сигурен, че това беше от Святия Дух, Който беше в мен: “Сестро, ти нямаш капка вяра за изцерение, нали? Ти не вярваш, че можеш да бъдеш изцерена от артрита?” Тя веднага отговори:”Да, брат Хегин, аз нямам вяра. Аз ще умра и ще отида в гроба, заедно с артрита.” И наистина тя си отиде с болестта си.
Пак подчертавам, че ти не можеш да получиш нищо от Бог, без действена вяра. Знаеш ли, какво би станало, ако тази жена се беше кооперирала с Бог и с тази сила, която беше над нея? Ако тя беше направила това, трябваше да започне да ходи и щеше да бъде изцерена на момента. Твърде много хора мислят, че Божията изцерителна сила – силата на Святия Дух – непременно би ги раздвижила и би направила нещо, независимо дали те са активни или не. Не! Святият Дух не действа така. Така прави само дяволският дух – той си служи с нахалство и насилие, а Святият Дух увещава, подтиква, подсказва, подпомага, насърчава с нежност и чака твоята отзивчивост, твоето подчинение.
Веднъж водих събрание в Тексас и една жена беше писала на своя приятелка да дойде да получи кръщение със Святия Дух. Тя дойде и присъства на две от нашите служби. При поканата излезе напред, за да го получи. Аз положих ръката си на нея и се молих, след което Святият Дух дойде върху нея, но тя не откликна. Аз знаех точната причина за това, но понякога не можеш да кажеш на хората това, което знаеш и следователно не можеш да им помогнеш в момента. Положих отново ръцете си върху нея, Святият Дух пак дойде, но в нея цареше пълно безразличие. Разбрах, че може би след време, тя по-добре ще анализира своя проблем и за това помолих пастора на църквата да завърши службата. Когато напуснах молитвения дом и се отправих към пасторското жилище, забелязах тази жена да седи в колата си – тя гледаше някак неопределено и помолих Господ да ми позволи да и помогна. Святият Дух веднага ми показа как мога да направя това – отидох до нейната кола, отворих моята Библия на Деяния 2:4 и и я подадох с молбата да прочете гласно този стих: „И те всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят”. След това аз я попитах: „Сестро, кой, според това писание говореше чужди езици?”. Тя отговори: „Това беше Святият Дух.” Помолих я да прочете отново и отново този стих и едва четвъртия път тя разбра, че има някаква грешка и съвсем бавно зачете: „Те всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят езици”. Учудена, жената извика: „Защо... Започнаха...” – извади Библията ми от калъфа и внимателно я огледа. Може би си помисли, че тя е по-различна от нейната, но беше абсолютно същата – издание на д-р Скофилд. „Знаете ли – каза тя - аз винаги съм мислила, че Святият Дух е говорил.”. Тогава я помолих да прочете Деяния 10:44-46: „Докато Петър още говореше тези думи, Святият Дух слезе на всички, които слушаха словото. И обрязаните вярващи, дошли с Петър, се смаяха, че дарът, Святият Дух, се изля и на езичниците; защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога...”. „О, - каза жената – ето виждам!” Аз отговорих: “Това е второто свидетелство, нека намерим трето.” Отворихме на Деяния 19:6: „И като положи Павел ръце на тях, Святият Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха”. „О, брат Хегин – продължи тя, ако ме бяха повикали да свидетелствам, дори и в Двореца, кой е говорил на чужди езици, убедено бих заявила, че това е бил Святият Дух и щях да си мисля, че говоря истината.” Тогава казах: „Сега искам да ти задам един въпрос – когато преди малко ти положих ръце, не дойде ли Святият Дух върху теб?” Тя отговори: „Разбира се, че да”. След това продължих: “Искам да ти задам още един въпрос – езикът ти не пожела ли да каже нещо на чужд език.” „Защо? – ме попита тя – Аз не бих позволила да се случи такова нещо.” „Ето, тук ти е грешката – казах аз – трябваше да позволиш и да се потопиш в Святия Дух”. Когато Святият Дух ти даде способност да говориш чужди езици, ти трябва да имаш вяра и да действаш, т.е. да говориш. И така след това казах на жената: „Ти не трябва да се противопоставяш на тази сила.”
По този случай ще ви дам един пример - преди известно време един приятел, който бе чакал 15 години кръщение в Святия Дух, ми каза: ”Ти не можеш да ми кажеш нищо за чакането. Аз знам всичко, относно търсенето на Бога.” – той знаеше всичко, но има голяма разлика между чакане и търсене. Един евангелизатор, мой приятел, ми разказа как една вечер, когато отишъл на църква по-рано, се срещнал с мъж, който му казал: „Знаеш ли какво?” – разбира се, приятеля ми отговорил, че не знае. Тогава човекът продължил с известна гордост: „Аз съм търсил Святия Дух 19 години”. Евангелизаторът отговорил: „Не си направил кой знае какво, защото Исус каза, че който търси - намира. Ако си търсил – значи си намерил, ако не си намерил – това показва, че не си търсил, а само си се въртял около амвона.” Изглежда, че много хора правят същото и затова е време да променим курса на търсенето и да започнем да действаме въз основа на Божието Слово. Някои хора са на мнение, че трябва да воюват и да се насилват, като същевременно стискат устата си, докато се уморят, и след като се отпуснат в безсилие – чак тогава дават място на Святия Дух да ги облее. Това е дълъг и труден път, в който те могат да се заблудят. Всички такива напъни могат да се избегнат, ако действаме според Божието Слово и тогава непременно ще получим веднага.
Бях в една църква, в която имаше мъж, с изгорена долна част на тялото, който не можеше да ходи. Имахме изцерителна служба в тази църква и Господ чрез Духа си ми каза да поканя всеки, който има повреда по тялото или бедрата да дойде напред, и аз постъпих така. Излязоха около 12 души, от които първи беше този човек. Изчаках да дойдат всички, преди да съобщя, какво Бог ми беше казал да направят. Приближих се до този човек и го попитах: „Можеш ли да тичаш?” – може би въпроса ми го шокира много и той ми отговори: „О, братко мой, аз не мога да ходя, а как да тичам?”. Тогава продължих: „Да, но Господ ми заповяда да ти кажа, че трябва да тичаш.” Без да мисли много, този мъж се довери на думите ми и започна да тича по алеята, колкото можеше по-бързо. Когато отиде 3 пъти до края и се върна Святият Дух дойде върху мен, аз слязох от платформата, хванах го за ръката и започнах да тичам заедно с него. Когато се върнахме отново на местата си – той вече ходеше нормално, спокойно, без да тича – беше съвършено изцерен. Ако не бях действал и не бях се кооперирал с него не бих му помогнал да получи изцерение. Както виждаш вярата трябва веднага да произведе действие, базирано на Божието Слово, според това, което То или Святият Дух казва. Това изцерение беше истинско чудо, което се потвърждава от факта, че на следващата вечер на събранието присъстваха двама солидни джентълмени, които отговориха на поканата за спасение. Подобно нещо не се случваше често. Двамата бяха белокоси, и помислих, че са близнаци, защото много си приличаха. По–късно разбрах, че са родни братя – първият на възраст 74 години, а вторият – на 72 години. Тези хора били съседи на човека, който беше изцелен предната вечер. Те го видели да прави нещо на двора и си помислили, че се е добрал пълзешком до това място, но след няколко минути го видели да се разхожда изправен около къщата си. Те се затичали към него, невярвайки на очите си, и той им засвидетелствал своето изцерение. Когато излязоха напред те бяха спасени, а единият дори бе изпълнен със Святия Дух. Понякога трябва да стане чудо, за да се убедят хората в необходимостта да получат спасение на душата си. Споменах по–горе, че дванадесет души дойдоха напред, за да бъдат изцерени и един по един всички получиха това, за което бяха дошли. Когато стигнахме до последната жена аз казах: „Сестро, готова ли си?” „Но – отговори тя – аз не мога, аз не мога!” „Но болните преди теб също не можеха, а ето, че вече ходят. – продължих аз. „Да, но аз не мога! – отговори тя. „Добре – обърнах се към нея – тогава не мога да ти кажа това, което Господ ми беше заповядал.” След тези думи тя се обърна и направи няколко стъпки. Аз продължих: „Обърни се към мен, сестро!” Тя направи това и аз и казах: „Изглежда не искаш да ходиш повече? Негодуваш срещу мен и всичко в теб се надига срещу думите ми, нали?” „Да” – каза тя. Аз продължих: „Съжалявам, но не мога да ти помогна. Иди и седни на мястото си.”
Бог също не може да помогне на хора, които не искат да се сработят с Него. Но искам да разберете, че вярата е даване същественост на нещата, за които се надяваме. Исус ми даде най – добрата дефиниция за вярата. Преди шестнадесет години в едно видение, относно моето служение, Той ми каза, че ако вярвам, трябва непременно да действам според това, което Той би ми казал. Разбрах, че до сега повече съм се съмнявал в думите Му, отколкото съм действал според тях. И така – най-доброто определение за вярата е действие. Бог ми каза точно това и Словото Му също казва така. Ако вярваме, трябва да действаме, защото Словото Му е истина.
В първата част на моето служение аз не действах според това, което Той ми казваше чрез Духа, затова нямах никакво осъществяване на моите надежди. Но след това започнах да действам и резултатите не закъсняха. Хората искат изцерение за телата си и аз мога да им кажа как да го получат. В Деяния на апостолите 14 глава се казва: „Павел видя, че този човек имаше вяра да бъде изцерен.” Макар че този човек още беше куц той имаше вяра. Истината е, че всеки вярващ има вяра да бъде изцерен. Някой може да възрази: „Ако е така защо не оздравяват всички?” Точно тук е грешката – никъде в Библията не се казва, че статичната вяра върши чудеса. Абсолютно важен е моментът на действие. Когато започнеш да действаш според това, което вярваш, тогава дяволът ще оспорва всеки сантиметър от пътя ти, но ти трябва да устоиш и да продължиш да действаш. Така идват резултатите.
Ти, който търсиш кръщение в Святия Дух, знай, че след Петдесятница вярващите биват запитвани: „Приехте ли Святия Дух като повярвахте?” Никой не задава въпроса: „Бог даде ли ти Святия Дух?” Бог не дава Святия Дух, защото Той вече е даден в деня на петдесятница. Остава само да Го приемеш. Някой ще възрази: „Наистина бих искал всичко да е така просто и лесно, както казваш.” Да, всичко е лесно! Ако не е, тогава Библията не говори истината, а именно тя казва: „Ще получите дара на Святия Дух.” А трудно ли е да се получи подарък? Да предположим, че някой ме помоли да му дам една книга и аз му я предложа, а той вместо да посегне да я вземе, падне на земята и започне да удря с юмруци по пода и започне да крещи: „О, моля те, дай ми книгата, дай ми книгата!” Всеки би помислил такава постъпка за безсмислена. Хората биха се питали защо този човек не протегне ръката си, за да вземе книгата.
Мои братко и сестро, духовните неща в някои отношения много приличат на материалните. Бог е дал един дар и не е нужно да удряш по пода и да молиш: „О, мили Боже, моля Те, дай ми Святия Дух! Ти знаеш, че Го желая много!” Това е комбинация между дела и неверие. Бог каза: „Ето Святия Дух, ако си новороден и повярваш, ти можеш да Го приемеш сега и не е нужно да чакаш дълго. Ти си готов сега да Го получиш.”
Вярата е от слушане, а слушането от Христовото слово. Ти си го чул. Вярата е също действие въз основа на Него. Затова – действай!

_________________
Поздрави,  Красимир Вишев
avatar
Красимир Вишев
Модератор
Модератор

Брой мнения : 65
Join date : 16.07.2015
Age : 33
Местожителство : България, град Елин Пелин

http://kvishev.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите