Християнски Блог и Джоузеф Принс
"Добре дошли скъпи братя и сестри!"
Добре дошли отново в Божията Благодат!
Приведстваме Ви! Поздравяваме Ви!
Очакват Ви прекрасни дни, дни на чудеса!

Кенет Хегин - Библейска вяра - Глава 11

Go down

Кенет Хегин - Библейска вяра - Глава 11

Писане by Красимир Вишев on Вто Апр 19, 2016 12:36 pm

КАК ДА ОСВОБОДИМ ВЯРАТА СИ – ІІІ

“Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.”
Рим. 10:10

„С уста прави изповед …” Исус каза: „Каквото кажете, без да се съмнявате в сърцето си, но повярвате, че то се сбъдва, ще ви бъде дадено.”
Винаги можете да разберете дали даден човек има правилна вяра чрез онова, което той казва. Ако изповедта му е погрешна, то мисленето му е погрешно. Ако мисленето му е погрешно, причината е, че умът му не е обновен чрез Божието слово. Тези три неща вървят винаги заедно. Именно затова Бог е дал Словото Си, за да оправи мисловните ни процеси. Ние трябва да мислим в унисон с това вечно Слово на Бога.
Не е възможно човек да мисли, че може да получи някаква помощ от Бога извън Божието слово. Бог работи в пълен синхрон със Словото Си. Той го е превъзвишил дори над името Си. Ти можеш да действаш несъзнателно против това Слово, но бъди сигурен, че Божиите действия няма да са в твоя полза, защото Бог действа съгласно Словото Си.
Понякога се чудя на отношението на някои хора към Него – ние трябва да се отнасяме към Словото така, както бихме се отнасяли към Исус, ако беше в плът на тази земя. Аз не считам, че то е само хартия и мастило или книга – то е това, което казва за Себе Си.
Проповядвах на едно място, където имаше няколко църкви от същата деноминация, пасторите им присъстваха на моите служби. Един ден телефонът в канцеларията на църквата иззвъня – беше един от пасторите, който каза, че иска да разговаря с колегата си от църквата, в която бях. Макар че слушалката не беше на моето ухо, аз чувах всяка дума от разговора им – той се оплакваше от моите проповеди. Пасторът каза: „Но нали всичко, което проповядва е от Божието Слово? Аз следих всичко това.” – другият отговори: „Виж какво ще ти кажа – аз съм проповядвал по моя начин 25 години и правилно или не, библейско или небиблейско – ще го отстоявам!” Ето какво изявление: право или криво, библейско или небиблейско – понеже той го е проповядвал по този начин, не иска да промени становището си.
Докато хората не са успели все още да научат нещо по-добро Бог ще ги търпи известно време, както търпи духовните бебета, но след това, когато придобият по-големи духовни познания – Той ще изисква да ходят в тяхната светлина ежедневно.
За малко бях пастор в една църква. Веднъж в нея дойде да проповядва бившия пастор, който в момента работеше като чиновник. Той ме учуди с думите: „Искам всеки да знае това, в което вярвам и което съм проповядвал 25 години. През тези години не съм променил нищо от моето вярване.” Помислих си, че този човек е още бебе, защото когато е започнал да проповядва преди 25 години, той не е знаел всичко от Писанието. Наистина ние трябва да познаваме основните истини отначало и не трябва да ги променяме, но ако изучаваме Словото и се задълбочаваме в него, то неговите идеи непременно ще се променят и усъвършенстват в нас.
Когато се говори за изповядване, ние инстинктивно мислим, че става дума за грехове и падение, но тази е негативната страна на изповедта и тя е много важна, но на своето си място. Има и позитивна изповед и Библията има да ни каже много за нея.
Изповядването, както видяхме в миналия урок, е затвърждаване на нещо, в което вярваме. То е свидетелство за нещо, което знаем и изявление за истините, които сме прегърнали. Нашата изповед трябва да бъде центрирана в няколко неща:
1. Какво Бог в Христос е изработил в Своя изкупителен план за нас;
2. Какво Бог чрез Словото Си и чрез Святия Дух е изработил вътре в нас чрез новорождението и кръщението със Святия Дух;
3. Какво сме и какво имаме в Исус Христос;
4. Какво върши сега Христос от дясно на Отец за нас;
5. Какво Бог може да направи чрез нас или какво Словото Му може да направи чрез устните ни.
Начинът, по който Бог работи чрез нас е посредством нашите устни. Исус каза: „Идете и научете ...” (Марк 28:19). Ние трябва да занесем Словото. В противен случай ще бъде безсмислено да искаме Бог да направи нещо. С други думи – ако някой се моли Бог да спаси дадена личност, а той не му занесе Словото, напразно си губи времето. Ето защо, когато се молим за неспасените трябва да се погрижим да бъде изпратен мисионер там, който да им достави спасителното Божие Слово, защото Святият Дух и Бог работят единствено чрез Словото.
Исус каза в Марк 16:15-20: „И Исус им каза: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден. И тези знамения ще придружават повярвалите: в Мое име зли духове ще изгонват; нови езици ще говорят; змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват. И така, след като им говори, Господ Исус се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. А те излязоха и проповядваха навсякъде, като Господ им съдействаше и потвърждаваше словото със знаменията, които го придружаваха.”
Какво правеше Бог – Той потвърждаваше Словото Си. Господ нищо не вършеше докато не беше проповядвано Словото. Можем да говорим за знамения и чудеса, но те не придружават хората, а Словото. Дай преднина на Словото и знаменията ще заемат своето място.
Аз бях много учуден от това, че в последната църква, в която пастирувах не ставаха много чудеса. Затворих се в църквата и се молих доста дни, докато накрая казах на Господ: „Защо са малко тези, които се спасяват, изцеряват и изпълват със Святия Дух? Защо не са повече? Също не стават и чудеса?” Господ ме сепна с думите: „Не трябва да ме питаш за това. Ти само се молиш и Аз няма какво да потвърждавам. Проповядвай повече Словото Ми и Аз ще го потвърждавам със знамения, които го придружават. Ако няма знамения, това показва, че ти не проповядваш Словото Ми.”
Бях изненадан и малко обидено казах: „Защо, Господи, Ти знаеш, че винаги съм бил стриктен по отношение на словото.” – Той ми отговори: „Ревизирай това, което проповядваш и виж дали е Мое слово.” Веднага започнах да се себеизпитвам и за мое голямо учудване констатирах, че проповядвам около 60% слово, 30% традиция и 10% неверие. И знаете ли какво става – слушателите възприемат неверието и традицията много по-лесно, отколкото живото Божие Слово. Промених себе си и когато заставах на амвона се вслушвах в думите си – много често се спирах и си ги взимах обратно, като казвах, че тези неща са традиция или неверие и не са правилни. Някои хора ми казваха: „Ние сме слушали подобни неща в другите църкви.” Аз отговарях: „Сигурно в тези църкви не е имало знамения, които да придружават Словото.” От този момент започнах да говоря чистото Слово и чудесата и знаменията зачестиха в моята църква. Констатирах, че колкото повече проповядвах чистото Слово, толкова повече чудеса ставаха.
Казах също, че не е възможно човек да свидетелства за неща, които не знае. Той може да свидетелства само за това, което лично знае за Исус и това, което той е в Христос. Ето – ти Го познаваш лично – това е от първостепенна важност, за да бъде човек новороден – но това все още не значи, че ти си успешен християнин. Нужно е да разбереш какво си в Христос и какво имаш в Него и когато разбереш това ти ще започнеш да мислиш в унисон с тези Писания. Ще започнеш да мислиш в хармония с това, в което вярваш и което изповядваш. Тогава никога няма да има падение или разочарование за теб.
В последния урок дадох стиховете какво сме и какво имаме в Христос. Намери ги и започни да ги изповядваш така като че ли са написани само за теб.
Някои хора са идвали при мен и са ми казвали: „Брат Хегин, четохме всички тези стихове, които ни казахте, но те не ни се виждат така реални за нас.” – аз ги питам: „Изповядвали ли сте, че това е така във вашия живот?” Една сестра каза: „Да, но не е така в моя живот!” - аз наблегнах, че Бог казва това, а тя възрази: „Да, но аз зная, че не е така!” Тогава аз продължих: „Един от вас не говори истината – Бог или вие, понеже Бог казва, че е така, а Вие твърдите, че не е така. Ако застанете пред вашата майка и я наречете лъжкиня, няма ли да се почувствате неудобно – сигурно да. Ето, Вие стоите пред Божието лице и казвате: Ти лъжеш, Твоето Слово е лъжа, в моя живот не е така, както пише там. Започнете да казвате обратното, защото именно Библията твърди това.” Тази жена излезе навън мърморейки: „Да, но аз знам, че не е така.”
Как хората могат да имат победи в своя живот? Има такива хора, които никога няма да имат това, което Библията казва, че им принадлежи. Такива няма да го повярват дори тогава, когато то стане. Всяко нещо се постига с вяра, правилно мислене съобразно Божието Слово, изповядване, казване, затвърждаване и свидетелстване какво казва Словото – това е пътят за успех във всяко начинание!
Искам да използвам два стиха, които загатват, че имаме привилегия в Христос:
 „Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.” /Кол. 1:13/ - В Него ние сме избавени от властта на тъмнината.
 „Вие сте от Бога, дечица, и победили сте ги; защото по-велик е Този, Който живее във вас, от онзи, който е в света.” / І Йоан 4:4/ - този стих е в съответствие с Исая 41:10: „... не бой се, защото Аз съм с тебе; не се ужасявай, защото Аз съм твоят Бог; Ще те укрепя, да, ще ти помогна. Ще те подпра с праведната Си десница.”
В Новия завет се казва: „И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?” /Рим. 8:31/
Приеми Божиите думи като лично послание, изпратено направо до теб: „Не бой се, защото Аз съм с теб...” Понеже ние сме новозаветни, можем да кажем: „Благодаря ти Боже, защото Ти си в мен!” – това е много по-добро основание да не се страхуваме.
Понякога се опитваме да помогнем на хората като им казваме: „Този мрачен час скоро ще свърши.”, но аз съм много радостен, че Бог ни дава по-превъзходен път като ни посочва главното основание, поради което не трябва да се страхуваме – Той е в нас.
Не сте ли забелязали, че когато Бог ни изпраща някакво послание, винаги казва: „Не бойте се!” Същото говори чрез пророците. Исус каза на Яир: „Не бой се, само вярвай!”
Ако Бог ми каже „Не бой се, само вярвай!”, а ме напусне, когато тъмнината ме обкръжи, това няма да ме ползва – но Той продължава: „Защото Аз съм с теб.” Можем ли да повярваме, че Той е в нас и да не се страхуваме? Ако в подобни ситуации позволим на страха да ни разяжда – това показва, че се съмняваме в Неговите думи.
Някои хора биха казали: „Да, брат Хегин, обаче ние сме толкова слаби, не разбираш ли това?” Обаче Бог казва: „Ще те укрепя ...” Други продължават: „Чувствам се така безпомощен!”, а Той обещава в стиха: „Ще те подпра с праведната Си десница.” Благодаря на Бога, че вече имаме нашия отговор, но за учудване е, че толкова малко хора приемат истински Словото. Ние можем да помогнем на тези, които търсят помощ, но за онези, които не търсят – не можем да направим нищо дори ако наливаме насила тези истини в главите им. При подобни ситуации любовта е най-великото оръжие – позволете им да разберат, че истински ги обичате и се интересувате от тях – това е достатъчно.
Четох статия от председателя на медицинската асоциация, в която пише: „Старите лекари знаят две неща, които младите не зачитат: Към пациентите трябва да се отнасяме с любов и симпатия. Тези две неща са най-важните условия за излекуването на пациентите.” Искам да ви уверя приятели, че същите две неща важат и в духовната сфера. Когато хората са искрени и разберат какво Бог има за тях, непременно ще се издигнат на нужното ниво – ето защо е необходимо винаги нещата да им се представят от позитивната страна, а не от негативната. Проповядвай за нещо и никога против нещо! Аз съм радостен, че Бог е за мен, а не против мен, нали?! „Не бой се, защото Аз съм с теб! ... Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?” Нашето изповядване в случая трябва да бъде: „Бог е с мен!”, а не – „Кой ще бъде против мен?” „ ... по-велик е Този, Който живее във вас, от онзи, който е в света.” – без страх можем да кажем: „Бог е в мен сега!” Ти мислиш ли, казваш ли така? Можеш да бъдеш изправен пред невъзможни неща, но вместо да повтаряш колко невъзможни са те, погледни на Този, Който е в теб и кажи: „Бог е в мен сега!” – когато изповядаш това, ти казваш думи на вяра, която може да работи единствено в твоя полза. Бог ще се застъпи за теб и непременно ще ти даде успех. „Създателят на вселената е в мен. Аз мога да посрещна безстрашно всичко в живота, защото зная, че по-велик е Този, Който е в мен от онзи, който е в света.” Ето, такава трябва да бъде твоята постоянна изповед – дръж я здраво!!!
Няма истинска вяра без изповед. Единствено изповедта е верният път за нейната изява, тя е нещо като любовта – в сърцето, в духа – но без да се изяви чрез устата и на дело, тя не съществува. Никой не може да докаже любовта си към хората, без да я изяви по някакъв начин, защото тя е в сърцето. Вярата също е в сърцето и затова по силата на същата логика можем да кажем, че без изповед тя не съществува. Вярата расте единствено чрез изповедта. Запомни, че твоята изповед върши много неща в твоя полза:
 Първо – тя определя твоето становище;
 Второ – фиксира границите на твоя живот.
Чрез изповедта ти осъществяваш това, което казваш. Ако кажеш: „Не мога.” – наистина не можеш. Ако кажеш: „Мога.” – тогава наистина можеш. Имаш това, което изповядаш. Ако е неверие – имаш го, ако е вяра – също я имаш. Причината, поради която много искрени християни са слаби е, че те не дръзват да изповядват какво са в Христос. Необходимо е те да разберат, как Бог Отец гледа на тях и да изповядват това – това е най-главното в посланията към църквите. Когато го разбереш, смело изповядвай това, което Словото декларира, че си в Христос. Като правиш така – вярата ти ще изобилства. Причината, поради която твоята вяра е като в затвор и се задушава е, че ти не се осмеляваш да изповядаш какво Бог казва, че си. Запомни, че такава вяра никога няма да порасне. Ежедневното изповядване на това, какво е за теб Отец, какво Исус върши в твоя полза отделно от Отец и какво Неговият Свят Дух прави за теб, ще съгражда един позитивен живот на вяра. Няма да се страхуваш от обстоятелствата, няма да се страхуваш от болестите, няма да се страхуваш от условията. Всичко в живота ще посрещаш безстрашно като победител. Но ти няма да станеш победител, ако не изповядваш, че си такъв. Ако първо искаш да видиш и тогава да повярваш, това никога няма да стане. Изповедта на вярата съгражда действителността.
Бих желал да усвоиш този духовен закон и да действаш според него. Да се върнем към Рим. 10:10: „Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява” – макар че в стиха се говори за спасение, това важи и за всичко останало. Ако човек иска да получи спасение, той трябва да повярва със сърцето си, защото Словото казва така, след това трябва да изповяда, че Исус умря за него според Писанията и възкръсна от мъртвите за неговото оправдание. Той изповядва, защото вярва, че Исус Христос е негов Господ. Същото е абсолютно вярно и за кръщението със Святия Дух, изцерението и всичко друго, което искаме да получим от Бога. Не тръгвай по този път с чувстване и виждане, а с това, което Словото казва. То казва първо да повярваш и тогава да изповядаш с устата си, след което ще ти бъде дадено. Ние ходим с вярване, не с виждане.
Ако възприемеш тази истина, ти ще имаш Божия закон на вяра. Виждал съм хора, които говорят чужди езици, но не могат да схванат този закон, поради което не могат да се възползват от привилегиите на това, което са в Христос. Когато четеш какво казва Божието Слово за теб, макар да не ти изглежда всичко реално, вместо да го критикуваш и да казваш: „Но това не е така.” или „То не иска да каже това.” и по този начин да правиш Бога лъжец, започни да изповядваш: „Да, това е мое според Словото.” и ще констатираш, че изповедта на вярата създава действителност.

_________________
Поздрави,  Красимир Вишев
avatar
Красимир Вишев
Модератор
Модератор

Брой мнения : 65
Join date : 16.07.2015
Age : 32
Местожителство : България, град Елин Пелин

http://kvishev.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите