Християнски Блог и Джоузеф Принс
"Добре дошли скъпи братя и сестри!"
Добре дошли отново в Божията Благодат!
Приведстваме Ви! Поздравяваме Ви!
Очакват Ви прекрасни дни, дни на чудеса!

Кенет Хегин - Библейска вяра - Глава 7

Go down

Кенет Хегин - Библейска вяра - Глава 7

Писане by Красимир Вишев on Нед Апр 17, 2016 10:40 pm

КАКВО ЗНАЧИ – ДА ВЯРВАШ СЪС СЪРЦЕТО СИ – І

“Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.”
Рим. 10:10

Искам да наблегна на думите: “Защото със сърце човек вярва…” Исус каза в Мар. 11:23: „Истина ви казвам: “Който каже на тази планина: “Вдигни се и се хвърли в морето”, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, става – ще му се сбъдне.”
Забележи, че със сърце човек вярва и пак със сърцето си се съмнява. Не знам дали те е занимавал този предмет, но аз години наред ревностно съм издирвал и търсил задоволително обяснение на това, какво означава да вярваш със сърцето си. Нека сме наясно, че думата “сърце”, спомената в Писанието, въобще не се покрива с физическия човешки орган, който изтласква кръвта по цялото тяло, за да поддържа живота ни. Ако беше така, ние щяхме да вярваме в Бога с телата си, защото този орган е част от нашето тяло. Но ти не можеш да вярваш с физическото си сърце, нито с който и да е друг орган на тялото. Думата “сърце” се употребява, за да изясни мисълта. При какви случаи днес ние използваме тази дума? Когато говорим за сърцевината на дървото, какво искаме да кажем с този израз? – че говорим за централната част, за същността на дървото, а същото се отнася и за всеки друг предмет. Всъщност ние говорим за най-съществената част, за главната съставка, около която се изгражда всичко друго. Когато Бог говори за човешкото сърце, Той говори за неговата съществена част, за центъра на човешкото същество, а това е духът.
Павел казва в І Сол. 5:23: „А Сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духът, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос.” Тук той започва със същността – сърцето на човека. Трябва да знаем, че когато Бог говори за сърце, Той има предвид човешкия дух, понеже той е от Божията класа, тъй като беше създаден по образ и подобие на Бог. Затова Исус каза: “Бог е Дух.” Не нашата физика е образ и подобие на Бог, защото Библията казва, че Бог е Дух, Бог не е човек. И така, човекът е вътрешно и външно същество.
Когато Исус разговаряше с Никодим /Йоан 3:1-21/, Той каза: “Ти трябва да се родиш отново.” Тъй като Никодим беше естествен човек – не разбра думите на Исус и попита: “Как е възможно стар човек да влезе втори път в утробата на майка си и да се роди?” Исус му отговори: “Роденото от плътта е плът, роденото от Духа е дух.” Следователно новорождението е новораждане на човешкия дух. Да се обърнем към Рим. 1:9 “Понеже Бог, на Когото служа с духа си в благовестието на Сина Му…” Да чуем и Исусовите думи в Йоан 4:24 “Бог е Дух и тези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.” Думите “с дух и истина” се отнасят до човешкия дух. Ние не можем да контактуваме с Бог посредством нашите тела, а единствено чрез духа си.
Нека да прочетем в Рим. 2:28,29: “Защото не е юдеин този, който е такъв външно, нито е обрязване това, което е външно в плътта, но юдеин е този, който е такъв вътрешно, а обрязване е това, което е на сърцето, чрез Духа, а не чрез буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога.” Този пасаж е достатъчно ясен нали!? “… обрязване е това, което е на сърцето, чрез Духа…” Този израз се отнася изключително за човешкия дух. В този текст сърцето ти е твоят дух.
Да погледнем и І Кор. 14:14: “Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.” И така, твоят дух и твоята душа не са едно и също нещо. Някои считат, че са едно и също, но това не е вярно. Всеки, който говори непознати езици, върши това вън от своя ум. Тези езици идват отвътре, от Святия Дух чрез вътрешния човек, а това не е нищо друго, освен твоят дух. Да погледнем и стих 15: “Тогава какво? Ще се моля с духа си (с други думи, моят дух се моли и аз ще се моля. Павел казва, че моят дух е моето фактическо аз), но ще се моля и с ума си.”
Нека намерим още стихове. Искам добре да разбереш този факт – че ти си дух, който има душа и живее в тяло. Забележи Евр. 12:18-23: “Защото вие не сте пристъпили до осезаема и пламнала в огън планина, нито до тъмнина, мрак и буря, нито до тръбен звук и изричащ думи глас, такъв, че онези, които го чуха, се примолиха повече да не им се говори вече и дума; (защото не можеха да изтърпят онова, което им се заповядваше: “Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни”; и толкова страшна беше гледката, че Мойсей каза: “Много съм уплашен и разтреперан”); но вие пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на църквата на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници…” Казва се: “…при духовете на усъвършенстваните праведници…”
Отново Павел казва във ІІ Кор. 4:16: “Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се обновява.” Следователно има вътрешен и външен човек. Външният е нашето тяло, вътрешният не е душата, а духът, който има душа. Павел казва в І Кор. 9:27 “…но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.” Ако тялото беше истинският човек, Павел щеше да каже: “Уморявам себе си и се поробвам.” АЗ – това е вътрешният човек, който е бил новороден. Тялото, което виждаме е само къщата, където живее истинският човек.
Павел пише до светиите в Рим: “И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. И недейте се съобразява с този век, но преобразявайте се чрез обновяване на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.” /Рим. 12:1,2/
Тук има нещо, което ме удиви. Павел пише посланието си до светиите в Рим, не до грешниците. Той казва в първата глава: “До всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии …” Той пише до новородени и изпълнени със Святия Дух мъже и жени, които въпреки това е трябвало да направят нещо с телата и умовете си. Шокира ме фактът, че хората тук бяха спасени и изпълнени с Духа, но телата и умовете им не са били засегнати. Можем ли да разберем това? Ето, вижте, че новорождението не е новорождение на тялото, но единствено на човешкия дух. Изпълването със Святия Дух също не е физическа, но духовна опитност. Ти обаче трябва да направиш нещо с тялото си – да го представиш на Бога като жива жертва и да обновяваш ума си с Божието Слово. Интересно е, че именно ти трябва да направиш това, а не Бог. Той ти дава вечен живот, дарява те със Святия Дух, но относно тялото нищо не прави. Ако някой трябва да направи нещо с него, това си ти. Много хора може да възразят: “Аз не мога! Аз не мога!” Докато се противиш на Бога, разбира се, че нищо няма да можеш да направиш. Казано е ти да представиш тялото си на Бога, никой друг няма и не може да направи това вместо теб. След това се казва: “…но преобразявайте се чрез обновяване на ума си…” Нашите умове се обновяват чрез Божието Слово, затова Бог е поставил учители в църквата, за да съдействат за обновяване на умовете на вярващите. Дори се осмелявам да заявя, че твоят ум вече е започнал да се обновява посредством тези уроци, нали?! Осъзна ли фактът, че си дух, който има душа и живее в тяло?
Духът на човека, това е неговото сърце. Знаем, че човек е дух и е от Божията класа, понеже е създаден по Негов образ и подобие. Човекът не е животно. Някои вярват това, но ако той беше животно, щеше да бъде естествено да се убива и яде, така както постъпваме с кравата, кокошката и други животни. Човек има физическо тяло, за да живее в него, но не е животно, а е нещо повече от тяло и ум – той е дух, душа и тяло и поради тази причина се различава от животните. Някои от фалшивите учения възразяват като казват, че в Битие на еврейски език Божието Слово говори, че душите на животните са като нашите и когато умираме, умираме като кучетата и мнозина се смущават от това. Наистина животните имат души или дихания, но те нямат дух. Нищо в тях не е по образ и подобие на Бог. Когато Бог създаде човека взе нещо от Себе Си и го постави в човека. Той направи човешкото тяло от пръстта на земята, но вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, което съвсем не значи, че Бог му вдъхна дихание само за да го оживи. Думата “дъх” или “руач” на еврейски език означава още и дух и в Стария Завет много пъти е преведена като Святия Дух. Бог е Дух и така Той взе нещо от Себе Си, което също е Дух и го вложи в човека. Човекът веднага стана жива душа. До тогава той не беше оживен, но след като стана жива душа той осъзна себе си, защото тялото без духа беше мъртво. Животните, както казахме, имат души, понеже притежават емоционални качества, но те са основани върху телесните усещания и когато тялото умре, всичко изчезва. Но нашите души или нашите емоции, за разлика от техните, са основани върху духа, защото те продължават да съществуват и след смъртта.
Исус каза в Лука 16:19-22: “Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво. Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му, като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; а и кучетата идваха, та лижеха раните му. И сиромахът умря; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът, и бе погребан.” Кой беше носен от ангелите? – Лазар, а не неговото тяло, ангелите носеха душата и духа му и този дух беше фактически истинската личност. И продължава в стих 23: “И в ада, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраам, и Лазар в неговите обятия.” Тялото на богатия беше поставено в гроба, но се казва, че в ада, той повдигна очите си. Авраамовото тяло също е било в гроба от много години, но се казва, че богатият го видя. Също той видя и позна Лазар. Следователно, в духовната сфера, човек вижда по същия начин, както в материалната. Ти ще познаеш своите близки, които са умрели. В 24 и 25 стих продължава: “И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се над мене и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми, защото съм на мъки в тоя пламък. Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, а Лазар – лошотиите; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.” Ето, богатият е дух, има душа, която е невредима от огъня. Той също може да си спомня, емоциите му са в пълен ред, защото се грижи за петимата си братя (стих 28).
Във ІІ Кор. 5:1 се казва: “Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.”
Тялото на човека е направено с ръце, но вътрешният човек – не. И така, когато нашето тяло бъде поставено в гроба, ние ще отидем в нашия неръкотворен дом в небето. Забележи какво казват 6,7 и 8 стихове: “И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че докато сме у дома в тялото, ние сме отдалечени от Господа (защото с вярване ходим, а не с виждане), – понеже казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.” Кой ще бъде отстранен от тялото? Ние и ще бъдем у дома, при Господа. Библията говори, че истинският човек е вътрешният. Всички тези стихове доказват това. Ние знаем, че Бог е Дух, знаем, че Той стана човек, защото Исус от Назарет се изяви в плът, като живя в човешко тяло. И тогава не беше по-малко Бог, отколкото преди да се засели във физическото си тяло, или след това. Също така и човек оставя своето тяло при смъртта, но не е по-малко човек от преди. Всички тези разсъждения се потвърждават от разказа за богатия и Лазар.
Не знам какво е твоето становище по тези въпроси, но аз съм изследвал много неща в тази област, защото и аз съм слизал до ада. Това беше преди доста години – на 22 април 1933г., в събота вечер, в 7.30 часа, в южната спалня на № 405, Н. Колеж – Тексас. Точно когато старият часовник удари 7.30 часа, моето сърце спря да бие в гърдите ми, усетих, че кръвообращението ми е спряло в края на пръстите на краката ми и аз напуснах тялото си. Макар че бях вън от тялото си, не бях по-малко човек от преди, когато бях в тялото. Започнах да слизам надолу и все надолу като че ли слизах в някоя дупка или кладенец. Погледнах нагоре и видях светлината на земята. Колкото по-надолу слизах, толкова по-тъмно ставаше докато накрая тъмнината ме обзе напълно, тъмнина много по-гъста и от най-тъмната нощ, която човешките очи са виждали. Имаш чувството, че можеш да отрежеш с нож парче от нея. Стана ми много горещо и задушно. Умът и душата ми функционираха нормално. Размишлявах за живота си, който премина като кинолента пред мен. Изведнъж видях пред себе си малки светлинки, които играеха в тъмнината. След няколко минути стигнах дъното на дупката и видях кое караше светлината да играе. Пред себе си видях грамаден оранжев пламък с бял хребет. Дойдох до самия портал на ада. Когато стъпих на дъното на ямата, ме посрещна особено същество, но не смеех да погледна към него, въпреки че го усещах около себе си. Имах намерение да се сражавам, доколкото силите ми позволяват, за да не вляза в ада, затова се спирах по малко, но никога не спрях съвсем. В един момент, когато се задържах на едно място, това същество ме хвана под мишниците. Моето тяло лежеше там на леглото, но въпреки това имах ръце, уши, очи и способността на моето физическо тяло.
Богатият каза: “Аз съм на мъки в този пламък”, а като повдигна очите си видя Лазар и го позна. За себе си не бих казал нещо по-различно, защото и аз не можех да контактувам с нещо материално. Павел писа във ІІ Кор. 12:2-4: “Познавам един човек в Христа, който преди четиринадесет години (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная; Бог знае) бе занесен до третото небе. И такъв човек познавам (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае), който бе занесен в рая и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да говори.” Всички богослови са на мнение, че в този пасаж Павел говори за себе си – за своя опитност. Той казва, че не е знаел дали е бил в тялото или извън него. Напълно разбирам какво е искал да каже с тези думи, понеже човек говори това, което е изпитал.
И след като това същество ме хвана за ръцете, с цел да ме вкара вътре, чух мъжки глас, който бумтеше като гръм и се чуваше ехото му. Думите бяха на чужд език. Изговори не повече от шест до девет думи, но цялото място зашумя и затрепери като листата на дърво от вятъра. Тогава това същество пусна ръката ми и почувствах нещо като вакуум, едно дърпане по гърба ми. Не можех да се обърна, но тази сила ме издърпа обратно от входа на ада. Това неудържимо дърпане ме измъкна навън с главата напред. Дойдох до преддверието на моята стая, за една секунда застанах там и после преминах през стената, защото както знаете от Писанието, материята не представлява никаква пречка за духовните неща. Отново влязох в моето тяло и едва тогава вече имах контакт с физическия свят. Казах на баба ми, която държеше главата ми в скута си и бършеше лицето ми с влажна кърпа: “Бабо, аз умирам.” Тя ми отговори: “Синко, аз помислих, че вече е дошъл краят. Не предполагах, че ще се съживиш отново.” Продължих: “Аз отново заминавам и ще се върна пак.” Това стана три пъти.
След тези преживявания аз повярвах в Исус и започнах да се моля. Четири месеца по-късно, на 16 август 1933 година, в четвъртък, към 1.30 часа следобед отново бях мъртъв. Малко преди това казах на моя най-малък брат, който беше до леглото ми: “Пат, моля те, изтичай и бързо повикай мама да дойде. Аз умирам, а искам да и кажа довиждане.” Той изхвърча от стаята като куршум. Точно когато мама влезе имах същото преживяване, както преди, но вече бях спасен. Излязох пак от тялото си и започнах да се изкачвам нагоре. Живеехме в стара къща с висок покрив и аз се изкачих до него. Може би съм бил на около шестнадесет или седемнадесет стъпки над леглото си. Бях в пълно съзнание. Спрях се там и погледнах надолу. Видях тялото си (не себе си) да лежи на леглото, а майка ми беше взела моята ръка в своята. Бях напуснал тялото си, без да и кажа довиждане. Тогава повдигнах очите си нагоре и чух глас. И този път не видях никого, а само чух мъжки глас. Не знам дали това беше Исус, или ангел, но сигурно беше пратеник от небето. Този път гласът проговори на моя роден език като каза: “Върни се обратно! Върни се обратно! Върни се обратно! Не трябва да идваш тук, защото твоята работа на земята още не е свършена.” И когато той, който и да беше, изговори тези думи, аз започнах да слизам и се върнах в тялото. Когато отворих очите си, казах: “Мамо, аз знам, че няма да умра сега.” Тя разбрала значението на думите ми само за тази минута, но аз исках да кажа, че ще живея още, за да върша работата и волята на Бог.
Лежах там още дванадесет месеца – до деня, в който получих моето изцерение, защото Божията воля беше да живея. Той не можеше да направи изключение с мен, трябваше да получа изцерение както всеки друг. Аз чаках Той да ме изцери месец след месец, но Той не направи това и ако ти също чакаш да те изцери, напразно чакаш и си губиш времето. Но ако четеш Словото Му, ще започнеш да усвояваш изцерението си и ще имаш това, което Той вече е изработил за теб. Сега виждаш ли защо толкова много ме интересува този въпрос? Ето защо се опитвам да изясня и на теб това, което научих както от моята опитност, така и от Библията. Когато човек умира и напуска физическото си тяло, той не е по-малко човек отпреди. Аз съм опитал това. Богатият и Лазар – също. Павел писа във Фил. 1:21-24: “Защото за мене да живея е Христос, а да умра – придобивка. Но ако живея в тялото, това значи да е плодоносно делото ми; и така, кое да избера, не зная, но съм натясно между двете; понеже имам желанието да отида и да бъда с Христа, защото това би било много по-добре; но да остана в тялото е по-нужно за вас.” Почакайте за минута! Павел каза: “Аз не знам какво да избера – да живея или да умра.” Някои казват: “Всичко е в Божиите ръце.” Не! Всичко е в твоите ръце! Ето какво пропускат мнозина. Те мислят, че са оставили всичко относно болестите и смъртта в ръцете на Бог, без да подозират дори че те са предали всичко в ръцете на дявола, защото той е автор на болестите и на смъртта, а не – Бог. Павел умря точно когато поиска това. Той каза, че не знае какво да избере, нали?! Не каза, че не му е известна Божията воля, нито, че не знае какво Бог ще избере за него, нито пък – че ще се моли да стане това, което е Божията воля. Не! Хиляди пъти – не! Той каза: “Не зная какво да избера.”
Много хора са ми писали: “Добре, сега какво ще ми отговорите на това? – Вие казахте, че сте умрели и после сте се върнали обратно в тялото, но какво ще кажете за този стих: “За човека е определено веднъж да умре, а след това настава съд.” На такъв въпрос съм отговарял: “Не мога да възразя нищо на този стих, но съм чел в Библията, че много хора са умрели и след това са се връщали отново в телата си. Те обаче не са възкресени, но съживени. Например Лазар е бил мъртъв няколко дни и отново съживен.” Думите, които мнозина цитират не означават това, което те си мислят. Те четат неща, които не са казани в този стих. В Евр. 9:27 е писано: “И тъй както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд…” Не е казано “беше определено”, а “е определено”. С други думи всеки получава за себе си определение в зависимост от неговото становище. Всички тези, които Бог или Христос е съживил (от Стария или Новия завет) са умрели отново. Така че нищо повече не мога да кажа по този въпрос.
Приятели, ние не можем да обхванем Бог с нашето човешко познание, нито чрез собствените си умове. Бог се открива на човека само чрез духа – когато казвам “духа” нямам предвид Святия Дух – думата ми е за човешкия дух, единствено чрез него човек контактува с Бог, защото Бог е Дух. Вече знаем, че духовните неща са така реални, както и материалните, Бог също е така действителен като личност, както като че ли е с физическо тяло, въпреки че не е. Исус има физическо – възкресенско тяло сега с плът и кости, но не с плът и кръв. Спомнете си, че след възкресението Си Той се яви на учениците, които казваха, че е дух, а Той отговори: “Попипайте Ме, духът няма нито плът, нито кости.” Спомнете си също случая, когато след възкресението учениците отидоха да ловят риба и съзряха Исус на брега. Тогава Той взе риба от жаравата и яде с тях. Сега Той има възкресенско тяло с плът и кости. Христос със своето тяло не е по-реален от Святия Дух или от Бог – Отец, макар че Те са духове. Но Бог не е само дух или влияние, както някои мислят. Не, Той е по-различен Дух – има свой образ в духовния свят, ангелите също са духове и имат свои образи и духовни тела.
В Стария Завет четем, че един Божий пророк пророкува освобождение на обсадения град, а неговите жители му се изсмяха, защото умираха от глад. Дори слугата му го укори, но пророкът каза: “Боже, отвори очите му.” – като нямаше предвид физическите му очи, а духовните. И когато очите на неговия дух се отвориха, той видя огнени ангели, огнени колесници, които бяха обиколили града. Понякога, когато Бог пожелае, духовните същества могат да придобият свой образ и да се явят в материалния свят, където да станат видими, но не всякога.
Библията казва, че Бог говореше с Мойсей лице в лице. Това показва, че той има лице. Цитирам тези случаи, за да видиш, че макар и дух, Бог е така реален като че има физическо тяло. Исус, който е на небесата с възкресенското си тяло, не е по-реален, отколкото е Святият Дух или Бог – Отец. Духовните неща съществуват така, както и материалните.
В І Петр. 3:4 нашият дух е наречен “скритият в сърцето човек” – той е човек на сърцето (духа) и е скрит от физическия (естествения) човек. Ние се нуждаем от нова психология. Въпреки че я наричаме психология тя в действителност е спиритология, защото психологията се занимава с душевните преживявания на човека и то посредством чувствата и сетивата. Всички книги по психология трябва да бъдат подменяни всяко десетилетие, защото отразяват човешките знания, които са само една много променлива теория.
В Рим. 7:22 духът на човека е наречен “вътрешно естество” и това ни дава дефиницията за човешкия дух.
Действителният човек е дух. Той има тяло и душа. Или можем да дадем следното определение: Човекът е дух, който има душа и живее в тяло. С духа си контактува с духовния свят, с душата си се свързва с психическия, а с тялото си влиза във връзка с физическия, материалния свят.

_________________
Поздрави,  Красимир Вишев
avatar
Красимир Вишев
Модератор
Модератор

Брой мнения : 65
Join date : 16.07.2015
Age : 33
Местожителство : България, град Елин Пелин

http://kvishev.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите