Кенет Хегин - Библейска вяра - Глава 6

ЩО Е ВЯРА - ІV

“А вярата е даване на твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не се виждат.”
Евр. 11:1

В друг превод се казва: “Вярата е даване същественост на неща, за които се надяваме.” О, ако хората можеха да разберат това! Те искат да имат същественост на нещата, които могат да видят, почувстват и опознаят от физическа гледна точка, преди да започнат да вярват. Но вярата дава същественост на нещата, за които се надяваме. Знаем, че тя расте от Божието Слово. В предните уроци видяхме, че тя не е надежда и надеждата не е вяра. Вярата казва: “Ще го имам сега!”, а надеждата казва: “Ще го имам някога.”
Отново ще цитирам Джон Уесли, основоположникът на методизма, който е казал: “Много хора, които са в църква мислят, че са спасени, но в действителност не са. Те само се съгласяват с известни истини, приемат с ума си, че тези неща са верни.” Това е казано по отношение на новорождението, но то важи и по отношение на изцерението, кръщението със Святия Дух или друг отговор на молитва. Често хората, които умствено се съгласяват мислят през цялото време, че вярват. Ще ти кажа как можеш да схванеш разликата – вярата казва: “То е мое, аз го имам сега!”, а умственото съгласие казва: “Зная, че ще го имам, но по една или друга причина още не съм го получил.” Фактически тези хора не вярват, те наричат надеждата вяра и вярата – надежда. Такова становище не произвежда нищо в нас, защото не е в съгласие с Библейското становище относно изцерението. Никъде в Писанието не се загатва дори за подобно нещо. Някои казват: “Бог е обещал да ме изцери.”, но няма място в Словото, където да се дава подобно обещание. Бог ни казва, че изцерението е изработено, за него е платено и то ни принадлежи, остава само да го усвоим.
Сега искам да отидем стъпка напред. Да погледнем Йоан 20:25 - 29: „Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им каза: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не поставя пръста си в мястото на гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. А след осем дни учениците Му отново бяха вътре, и Тома беше с тях. А Исус дойде, като беше заключена вратата, застана посред тях и каза: Мир вам! Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Тома в отговор Му каза: Господ мой и Бог мой! Исус му каза: Понеже Ме видя, [Тома], ти повярва, блажени онези, които, без да видят, са повярвали.”
Нека се обърнем към Римляни 4:17 – 21: „... (както е писано: “Направих те отец на много народи.”) пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите; и извиква в действително съществуване онова, което не съществува. Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи според казаното: “Толкова ще бъде твоето потомство.” Без да отслабне във вяра, той си даваше сметка, че тялото му е вече замъртвяло (тъй като бе на около сто години), взе предвид и мъртвостта на Сарината утроба, обаче относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и отдаде слава на Бога, напълно уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен да го изпълни.”
Сигурно забелязваш някаква разлика между Авраамовата и Томовата вяра? Решително – да! Тома казва: “Не мога да повярвам докато не видя раните Му.” Исус отговори: “Понеже Ме видя ли, повярва? Блажени тези, които без да видят, са повярвали.” Ето и Авраам, който повярва в Този, “…Който извиква в действително съществувание това, което не съществува.” Кой от двамата имаше Библейска вяра? Без съмнение Авраам, защото текстът казва, че вярата е убеждение за неща, които не се виждат. Вярата на Авраам беше основана върху уверението, че това, което Бог е обещал, Той е силен да го изпълни. Той вярваше в Бога и Неговото обещание. Тук срещаме четири стъпки на вярата и ако ги практикуваме ще имаме винаги успех.
1. Авраам имаше Божието Слово.
2. Той повярва в Него.
3. Не взимаше предвид обстоятелствата.
4. Даде слава на Бога.
Следвай винаги тези стъпки в живота си, те са стъпки на освобождение, изцеление, отговор на молитва.
Вярата на Тома не беше основана на Божието Слово, а върху физическите усещания. Той заяви, че вярва само това, което вижда. Толкова много хора казват: “Когато видя, когато почувствам, тогава ще повярвам, че го имам.”, но тази вяра не е Библейска. Това е съвсем естествена човешка вяра и всеки грешник я притежава. Истинската вяра в Бога е основана на Словото Му. Действителната вяра в Словото казва: “Щом Бог казва, значи е така.” Вярата в Бог е вяра в Неговото Слово.
Обичам думите на Смит Уигълзуърд по този въпрос: “Аз не мога да опозная Бога със сетивата и чувствата си, нито Господа Исуса Христа. Мога да имам познания за Тях единствено посредством Словото Му.” Много хора се опитват да добият представа за Бог посредством сетива и чувства и едва когато почувстват нещо добро, тогава мислят, че Господ ги е чул, но ако не почувстват нищо – считат, че не ги е чул. Тази вяра е основана на чувствата, но истинската библейска вяра се базира не на чувства, а единствено на Божието Слово.
Ако Божието Слово казва, че Той ме слуша, аз зная, че ме слуша, защото То никога не лъже. Ако вярвам така, няма да търся външни изяви на вярата, които могат да задоволят единствено физическите ми чувства. Толкова много хора се опитват да получат Авраамовите благословения с Томовата вяра, но безрезултатно. Ние християните имаме Авраамовата вяра, защото в Галатяни 3:29 се казва: “И ако принадлежите на Христос, тогава сте Авраамово потомство, наследници по обещание.” А в Гал. 3:7 четем: “Знайте тогава, че тези, които упражняват вяра, те са Авраамови деца.” Ето защо ние имаме Авраамовата вяра, не трябва да се опитваме да я получим, защото я имаме.
Спомням си една жена, която беше излязла напред по време на изцерителна служба, но не получи изцерение. Пастирът ме попита за причината, като каза, че тя е известна в тази среда и другите болни чакат да видят дали ще бъде изцерена, за да дръзнат и те. Помолих Господ да ми помогне, ако не мога да я накарам да види причината, то поне да съм в състояние да накарам другите да разберат това. Господ ми каза, че тя няма способност да схване точната причина, но че мога да използвам нейния пример за останалите в събранието.
След като свърших молитвата си над нея, тя веднага заяви: “Не, аз нищо не получих. Моля те, моли се отново!” Започнах отново да се моля, когато свърших, тя повтори същото. Аз казах: “Ще се помоля още веднъж и тогава можеш да си седнеш.” Когато свърших последната молитва Господ ми каза какво точно да направя, за да помогна на останалите. Жената тръгна към мястото си, но аз я помолих да се върне обратно: “Сестро, искам да те попитам кога най-после ще повярваш, че си изцерена?” Тя отговори: “Когато го получа.” Продължих: “Но защо е нужно тогава да вярваш, след като вече го имаш?” Тя ме помоли да повторя това отново, аз го повторих четири пъти и въпреки това тя не беше изцерена, но повечето от слушателите разбраха и много от тях излязоха напред и бяха изцерени. Жената не получи изцерение, защото се опита да схване тази истина с ума си, но това е невъзможно, защото духовните неща не се поддават на умствен анализ, но ако слушаш духа си, твоето сърце ще знае, че с Бога всичко е възможно.
Някой може да вярва това, което чувства, чува и вижда – ние живеем в материалния свят и понякога трябва да ходим с виждане, но аз говоря за библейските – духовните неща, при които ние не можем да ходим с виждане. Божественото изцерение е духовно изцерение, медицината лекува с физически средства, но Бог изцерява чрез Духа.
Духовното – Божественото изцерение се получава от Бог- Отец по същия начин както новорождението, което е раждане на нашия дух. Когато се новораждаш, тялото ти не взима участие то си остава същото, но Библията казва: “Ако е някой в Христа, той е ново създание…” Това не се отнася за тялото, то не може да се промени физически. Вътрешният човек е този, който трябва да доминира над външния след спасението, защото той е новороденият.
Новорождението е рождение на човешкия дух. Исус каза: “Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.” Когато гледаш дадена личност ти не можеш да кажеш какво е станало вътре в нея. Новорождението е процес на вътрешния човек и то непременно ще се изяви с течение на времето. Често сме били заблуждавани от хора, които се молят, викат, прегръщат се един друг, чувстват се много щастливи и благодарни, но скоро след това не ги виждаме вече. През цялото време ние сме мислили, че те са получили нещо – наистина те са преживели нещо емоционално, но не и новорождение. В други случаи – срещаме хора, които не са толкова прочувствени в молитвите си и се страхуваме, че няма да получат нищо – те дори не излизат напред, но в последствие виждаме, че живеят чисто и свято през целия си живот.
Причината за всичко това е, че вярата на някои хора е основана върху чувствата. Аз не съм против чувствата и емоционалните преживявания, но ги оставям на последно място. Божието Слово слагам на първо място, вярата в Него – на второ и чувствата на последно място. Някои хора обаче обръщат този ред като на преден план слагат чувствата, вярата в тях на второ място и Словото на последно. Такива хора никога няма да имат успех в каквото и да било. В първия момент ти не можеш да кажеш какво е станало в сърцето на даден човек, защото новорождението е раждане на духа, но ако този човек ходи в светлината на това, което има, то непременно ще се изяви навън.
Божественото изцерение идва по същия начин. То идва чрез нашия дух. Не се изявява външно веднага. Сърдечната вяра е библейска вяра. Библията казва: “Със сърце човек вярва…” Твоето сърце, това е твоят дух и изцерението е процес, който започва отвътре и се изявява навън. Същото е вярно и по отношение на получаването на Святия Дух. Святият Дух идва да живее в твоя дух, а тялото ти става храм. Причината за това е, че то е храм или къща на твоя собствен дух. Ти не можеш да контактуваш с Бога чрез ума си. Библията казва: “Бог не е човек…”, което означава, че Той не е физическо същество. Бог е Дух!
Той не е просто дух като всички духове, но е Божествен Дух, Той е духовна личност и ти не можеш да контактуваш с Него чрез твоя ум или тяло. Точно това пропускат много хора, когато идват да получат Святия Дух – те се опитват да Го получат умствено или физически и затова очакват известна физическа опитност, но тя е духовна. Единствената физическа част при кръщението със Святия Дух е говоренето на чужди езици, защото Той ще ти даде способност за това, но тази способност идва от твоя дух, а ти само отваряш устата си и говориш. Павел казва в І Кор. 14:14 “Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.” В друг превод се казва: “Моят дух се моли чрез Святия Дух вътре в мен.” С други думи Святият Дух, който е в теб ти дава способност да говориш чужди езици.
Дълго време за мен беше истинска трудност да накарам хората да излязат вън от умствената сфера, но аз не се отчаях и продължавах да им казвам: “Вие се опитвате да достигнете това благословение с умовете си, но това не може да стане.” Исках умовете им да бъдат спокойни и вниманието им да бъде приковано на Исус. Не исках също никакво физическо усилие, а духовна активност. Слушал съм някои да казват на тези, които искат да получат кръщение със Святия Дух: “По-силно, по-силно! Така Бог ще те чуе!” Ако Бог чува тежко, то нека да им дадем по един микрофон и тогава можем да бъдем абсолютно сигурни, че Той ги е чул.
Какво става, когато се постъпва по този начин? Създава се впечатление, че Бог отговаря именно на физическо усилие. Слушал съм такива и съвети: “Трябва да вдигнете ръцете си колкото можете по-високо, така Бог ще чуе.” Ако беше така, тогава най-добре би било да се качим на покрива на църквата. Ето това са физически усилия. Ако някой получи Святия Дух по този начин, то неговата вяра е основана на погрешна основа и много скоро, когато чувствата стихнат той си казва: “