Кенет Хегин - Библейска вяра - Глава 8

КАКВО ЗНАЧИ – ДА ВЯРВАШ СЪС СЪРЦЕТО СИ – ІІ

“Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.”
Рим. 10:10

Искам да наблегна на думите: “… със сърце вярва човек …”. Когато Бог говори за човешкото сърце, Той няма предвид нашия физически орган, но говори за човешкия дух, който е действителният център на човека.
Като младеж слушах една проповед, която в действителност не беше никаква проповед, а по-скоро интелектуална беседа. В курса на тази така наречена проповед, говорителят започна да се подиграва на тези, които съвсем “демоде” вярват в някакво си сърдечно спасение. Той употреби термина “сърце” в буквалния му смисъл като каза, че ако човек смени сърцето си с ново, непременно ще умре. И така, той мислеше, че човек се състои само от душа и тяло, но ние виждаме, че човекът е нещо много повече от това – той е дух, душа и тяло. Знаем, че човекът беше създаден по образ и подобие на Бог. Ако това е така, то той е от същата класа, от която е сам Бог, защото Исус каза: “Бог е дух; и онези, които Му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят.” /Йоан 4:24/ В последния урок разгледахме, че между дух и интелект не можем да сложим знак за равенство. Вярващите, особено тези от “пълното благовестие”, би трябвало да знаят какво е духът, защото когато човек говори чужди езици, той говори от духа си, от сърцето си. И така, да повярваш в Бог със сърцето си, означава да повярваш в Него с духа, с вътрешния си човек.
Отбелязахме също, че апостол Петър в І Пет. 3:4 нарича нашия дух “скритият в сърцето човек”. Апостолът го нарича човек, понеже в действителност той е човекът – тялото не е твоята същност, а къщата, в която живееш. Спомни си думите на Павел в І Кор. 9:27: “... но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.” Ако тялото беше човекът, то той не би казал: “…уморявам тялото си…”. “Аз” – това е вътрешният човек, скритият в сърцето, истинският човек. В Рим. 7:22, пък е дадено друго определение – “вътрешно естество”. И така, тези термини фактически определят дефиницията за човешкия дух, който има душа и живее в тяло, както казахме.
С нашето физическо естество ние контактуваме с физическия свят, с духа си – влизаме във връзка с духовния свят, а посредством душата си се свързваме с психическия свят. Ти не можеш да общуваш с Бог чрез своя интелект, нито чрез тялото си, а единствено чрез духа. Бог също се свързва с теб посредством твоя дух. Когато слушаш да се проповядва Словото, ти го слушаш с физическите си уши и То преминава през ума ти, но Святият Дух чрез Словото говори на твоя дух – на сърцето ти. В І Кор. 2:14 се казва: “Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух ...”, а друг превод казва: “Естественият човек или естественият ум не разбира нещата на Божия Дух, защото те са глупост за него, нито може да ги познае, защото те духовно се изпитват.” Ти не можеш да разбереш Библията с главата си, тя е разбираема само духовно. Ти я разбираш единствено със сърцето си. Тази е причината, поради която можеш да четеш дадени глави и стихове стотици, дори хиляди пъти, без да можеш да ги разбереш напълно, докато някой ден възкликнеш: “О, защо не съм забелязал това преди!?” Това е така, защото си получил откровение от Божието Слово в сърцето си. Затова е необходимо да бъдем винаги зависими от Божия Дух, който да ни открива истините от Божието Слово – не само аз, но и вие. Понякога е много трудно да накараш хората да схванат нещо, което ти си разбрал чрез сърцето си, защото те се опитват да направят това с умовете си.
Когато бях болен, се опитвах да си представя как може да се действа съгласно Марк 11:24 и да има резултати. Там се казва: “Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.” На първо място дяволът ми каза, че този стих съвсем не значи това, което си мисля, но ако е така, тогава излиза, че Исус не говори истината. Дяволът ми прошепна: “Тук не става дума за материални неща, например за изцерение, (понеже знаеше, че аз търсех това), но за духовни.” Много съжалявам, но тогава аз послушах дявола. Реших да помоля пастора да ми обясни точното значение на този стих. Попитах баба си дали има контакт с пастора на църквата. Тя ми отговори положително и след като се свързала с него, той казал, че може да дойде още следващия ден и попитал по кое време ще бъде удобно. Баба му казала, че най-удобно е около 8.30 часа сутринта, защото след 10 часа аз съм бил винаги унесен и не бих могъл да слушам. И така, той обещал да дойде, но слава Богу, че не дойде. Тогава плаках за това, защото имах голямо доверие в него, но след като бях изцерен и отидох в същата църква, аз разбрах какво е неговото становище. Беше много по-добре, че не дойде тогава, защото щях да повярвам на думите му. Той каза: “Бедното момче! От дългото лежане умът му се е повредил.” О, би било чудесно, ако умовете на повече хора се повреждат по този начин! Защото щом умът ми се “повреди”, веднага парализата ме остави. Същото стана и със сърдечната ми болест. Слава на Бога! Бях напълно изцерен.
Тогава баба ми каза, че ще отиде при пастора на другата църква от същата деноминация. Аз имах голямо доверие и в него, но благодаря на Бога, че и той не дойде. Плаках и за него, но Бог му е попречил да ме посети, понеже щях да повярвам на думите му. Накрая моята леля, която принадлежеше към друга църква каза, че нейният пастор ще дойде да ме види. Аз потръпнах от това известие, понеже на времето посещавах там неделно училище и познавах този пастор. Не повярвах много, че ще дойде, но един ден чух гласа му. Не можех нито да виждам, нито да чувам добре, но когато го чух, веднага го познах. Сърцето ми заподскача от радост, когато влезе при мен. Не можех да виждам по-далече от няколко метра пред себе си, но можах да го чуя, когато влезе. Изведнъж той като че ли се материализира пред мен и аз можах да видя лицето му и усетих, когато хвана ръката ми. Бях частично парализиран и в устата и езикът ми пречеше при говорене, също и гърлото ми беше засегнато и затова трудно можех да кажа това, което желаех, а често пъти говорът ми беше с обратен словоред. И така, аз се опитах да помоля пастора да ми поясни какво е истинското значение на стиха м Марк 11:24. Не е ли странно да молиш някого да ти обясни какво Исус иска да каже и какво не?! С голяма мъка правех опити да изкарам думите от устата си и ако разбира се той бе имал достатъчно търпение, бих могъл евентуално да кажа нещо, но преди да успея да направя това, той ме потупа по ръката и със своя професионален глас каза: “Имай търпение, моето момче, не след много дни всичко ще се оправи.” Така аз получих отговор, но трябва да кажа, че стана много мрачно в стаята ми. Той пусна ръката ми, обърна се и излезе. Така аз не разбрах какво беше мнението му за този текст. По този начин той угаси малката светлинка, която имах, точно както гасим лампата в стаята. Този ден дяволът ми даде възможност да чувам отлично и когато пасторът влезе в другата стая, аз го чух да се моли: “Отче наш, ние Те молим да помогнеш на тези баба и дядо при загубата на внука им.” Нещо се навдигна вътре в мен и извиках: “Аз още не съм умрял!” Той продължи да се моли: “Скъпи Боже, благослови тази мила майка. Приготви сърцето и за този мрачен час, да не бъде потопено в прекомерна скръб” Но аз извиках отново: “Още не съм умрял!” След тази молитва той си отиде.
Повече от месец след това аз отказвах да чета Библията. Този пастор разруши всичките ми подпори и загаси всички светли пламъчета в душата ми. И така, за този период от време аз дори не погледнах Библията. След това, когато отново се насочих към нея, прочетох първо Марк 11:24 и казах: “Скъпи Господи Исусе, току що реших да взема това Писание буквално и ако тези твои думи са верни, аз трябва да стана от това болнично легло. Ако ли пък – не, тогава Божият Син е казал неистинни неща и аз отново ще захвърля Новия Завет.” Но както знаете аз лежах на легло повече от единадесет месеца след това. Мислех непрекъснато върху това Писание, размишлявах върху него и се молех, като бях сигурен, че Бог ме е изцерил. Но все още не бях добре. Както казах – Словото се разбира духовно, То е от Божия Дух, защото са го писали святи мъже, движени от Святия Дух.
През август 1934 година, около 8.30 часа сутринта, докато размишлявах върху тези думи изведнъж разбрах истинското им значение. Светлината дойде като че ли някой ме е осветил вътрешно. “Каквото и да поискате” – означава точно това, което е казано; “в молитва” – засяга момента, в който заставаш пред Бога да се молиш; “…вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.” Аз веднага казах: Господи, виждам какво трябва да направя – трябва да вярвам, докато още лежа на леглото, че моята парализа е изцерена.” Не, че ще бъде, но е изцерена. (Много хора казват: Вярвам, че Бог ще ме изцери”. Това не е новозаветна вяра. Самият аз повече от година вярвах така, но нищо не получих.) Превъзмогнах всичко и повярвах, докато още сърцето ми не биеше нормално. Забележете какво е казано: “…вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.” Повечето хора искат първо да получат и после да повярват. Но ти първо повярвай и тогава ще го имаш! Някои казват: “Това не го разбирам.” На такива съм казвал, че Библията не може да бъде разбрана с главата. Нещата на Божия Дух са глупост за естествения ум, защото Библията е от Неговия Дух. Писанието се усвоява духовно, затова трябва да го асимилираш чрез духа си.
От момента, когато видях това, започнах да действам според Словото. Има няколко начина, чрез които трябва да се действа. При мен – единственото нещо, което можех да направя, беше да вдигна ръцете си нагоре и да хваля Бог за Неговото Слово. Аз казах: “Благодаря ти Боже, аз вярвам. Вярвам, че парализата ми е изцерена, вярвам, че цялото ми тяло е добре.” Разбира се, в момента, в който казах това, дяволът ме провокира. Моята цел е да ти покажа какво значи да вярваш със сърцето си – това означава да повярваш с духа си. Дяволът незабавно ми проговори: “Ти претендираш, че си християнин, а лъжеш. “ Хората не разбират нещата на Божия Дух с естествените си умове, те казват: “Аз вярвам, че ще го имам.” Но Исус казва: “Ако повярваш, че си го получил, тогава ще се сбъдне.” Следователно, кога ще се сбъдне? След като повярваш, че това, за което си се молил ти е вече дадено. О, за съжаление, толкова много хора чакат първо да получат и тогава да повярват – точно обратното на Исусовите думи. Следователно, да повярваш със сърцето си означава да повярваш с духа си. Тогава как нашият дух получава вяра, която интелектът ни не може да получи? Отговорът е – чрез Словото. Тя се получава чрез Словото. В Мат. 4:4 се казва: “… Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.” Тук се говори за духовна храна. Христос употребява естествен, човешки термин, за да предаде една духовна мисъл. Когато размишляваме върху Словото, нашият дух се изпълва със сигурност и увереност. Това Слово е дух и прекрасна храна за вярата.
Много години ходих с вяра относно нашите финансови нужди, относно физическите ми потребности и тези на семейството ми, докато децата ми бяха още малки. След като пораснаха, те самите вече трябваше да упражняват такава вяра за себе си.
Когато бях пастор на едно малко общество, аз не приех да ми се плаща заплата. Казах, че ще се доверявам единствено на Бог за всичко и не взех нито един дискос от тях. Разрешавах всеки да си има свой план за даване, защото това си беше тяхна работа, а не моя. Пастирувах там около дванадесет години, без да получавам заплата. Не искам да кажа, че има нещо нередно в това, но така бях решил да действам. Вече много години съм на духовната нива и живея с вяра относно финансовите и физическите нужди.
Сега знам, че Словото е храната, която съгражда духа. Това Слово е храната, която прави нашия дух силен и която дава пълна сигурност. Всъщност да вярваш със сърцето си означава да вярваш отделно от това, което тялото или чувствата могат да ти кажат. Твоето тяло – физическият човек – вярва в онова, което чувствата му диктуват, но духът или сърцето вярват в Словото, независимо от виждането, чуването и чувстването.
Много хора се молят отново и отново за дадена нужда. Не искам да кажа, че нямаш право втори път да се молиш за изцерение, но не е необходимо да повтаряш многократно едно и също нещо. Това говори, че нямаш вяра в Словото, а имаш само естествена, човешка вяра. Такива хора не вярват, понеже не виждат да са изцерени, нито пък имат белези на облекчение. Нужно е първо да повярваш Словото на Бог и да оставиш физическите симптоми да се погрижат сами за себе си. Не се безпокой за тях.
Нашата вяра трябва да се базира върху онова, което Словото казва. И така, да вярваш със сърцето си означава да вярваш с духа си. Такава вяра е независима от ума и от тялото ни.
Забележи в Притчи 3:5: “Уповавай се на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.” Много хора практикуват този стих, но в обратен ред. Уповават на своя разум и не се облягат на сърцата си. Те правят обратното на това, което Яков казва в своето послание: “И тъй, любезни мои братя, нека бъде всеки човек бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи…” /Як. 1:19/ Обаче ние често сме бързи да говорим и да се гневим, а бавни да слушаме, но не така ни учи апостолът. Словото в Пр. 3:6,7 ни съветва: “Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправи пътеките ти. Не имай себе си за мъдър…” Това показва, че не трябва да мъдруваме с естествена, човешка мъдрост, която води до отричане или действане противно на Божието Слово. В новия Завет също срещаме подобни думи. Във ІІ Кор. 10:4,5 четем: “Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.”
Спомням си, че когато станах от леглото на опечалението и тръгнах на училище бях висок, колкото съм сега, а тежах 40 килограма. Моите съученици ме наричаха “движещият се скелет”. Един ден директорът ме повика в кабинета си и ми каза: “Мислиш ли, че ще можеш още да посещаваш училището? Всички учители са изплашени до смърт за теб и мислят, че всеки момент можеш да паднеш мъртъв в стаята. Питали д-р Робасън и той казал, че това може да се случи, затова те били много изплашени. Аз също повиках този лекар и той каза, че не можеш в това състояние да изминаваш два-три километра до училище, да се изкачваш по стълбището и да си бодър и работоспособен в клас. Той каза, че си станал от леглото благодарение на силната си воля, но ти дава най-много още деветдесет дни живот. При това положение, мислиш ли да идваш на училище?” Аз отговорих: “Господин Смарт, аз не съм напуснал леглото си благодарение на силната си воля, но станах от него с вяра. След това му цитирах думите на Исус Христос в Марк 11:24: “Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.” Не спорих с него, а му казах: “Аз вярвам, че съм получил изцерение на сърцето си и на тялото си и ходя с вяра.” Този човек започна да плаче и каза: “Синко, ако е така, аз нямам нищо против да идваш на училище. Ще говоря с другите учители и те ще ти помагат колкото могат.” Тогава аз продължих: “Вярвам, че имам това, за което съм се молил. Вярвам, че имам това, което съм поискал.” “Добре, синко – съгласи се той – аз няма да ти преча. Телефонирах на майка ти да дойде да те вземе, но тя каза същите неща: “Не, господин Смарт, той не е станал от леглото чрез силна воля, но с вяра и тази вяра ще го крепи.” Аз потвърдих: “Да, сър, така е!” Той не можа да ме разбере, но изпадна в ръцете на неприятеля и без да осъзнава това, постави една спънка по пътя ми с думите: “Аз ще помоля твоите учители и когато пожелаеш ще можеш да излизаш от клас да подишаш чист въздух или да си пийнеш вода, ще можеш и да си отидеш вкъщи, когато пожелаеш. Аз ти разрешавам. Без да търсиш специално позволение, когато почувстваш нужда от нещо, можеш да го направиш.” О, този човек ми предложи един много лесен начин на падение, но аз знаех, че ако пропусна само един час в клас, ако само веднъж избягна изкачването на стълбището, веднага бих пропаднал, затова не го направих нито веднъж.
Дяволът, обаче е много добър математик, независимо дали разбираме това или не. Моята най-тежка борба с него беше през нощта. Когато си лягах той ми шепнеше: “Помниш ли какво каза доктор Робасън? Остават ти деветдесет дни.” Всяка нощ ми напомняше остатъка от дните и аз трябваше да воювам с тези мисли – понякога с часове, а това не беше никак лесно. Спомням си, че веднъж бях мигнал едва час, а през останалото време от нощта воювах с него. Но благодаря на Бога, борбата беше доведена до своя край, когато изгоних всички разсъждения, които заставаха срещу Божието Слово и представих мислите си в полза на Христос. Това просто означава да ги представиш като слуги на Словото, защото Христос е Словото. И така, започнах да мисля в унисон със Словото и казах: “О, господин дяволе, аз уважавам д-р Робасън. Уважавам го много, дори много повече от останалите лекари, защото той дойде един ден, седна до леглото ми и ми каза цялата истина. Каза, че никакъв лекар не може да ми помогне освен, ако се намеси друга сила. И тук въпроса не се свежда до друга сила, а до вярата в Бог. Каза ми да бъда готов да си замина. Уважавам г-н Робасън, защото беше откровен с мен и ми каза абсолютно всичко. Той никога не ни взе нито стотинка и беше винаги готов да дойде, когато го повикаме. Но аз ходя в светлината на Словото, а то казва, че Бог ме е чул и аз съм изцерен. Словото казва, че го имам и аз вярвам в това.”
Приятели, това е изключително важно. Ако искаме да ходим с вяра, Словото трябва да бъде над всичко друго, над всяко наше или чуждо знание. Не трябва да забравяме, че само когато се доверим на Бог с целите си сърца, тогава идва мир и спокойствие в нашия дух. В посланието към евреите 4:3 авторът казва: “Затова ние, повярвалите, влизаме в тази почивка. “ Във Фил. 4:19 четем: “А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христа Исуса.” Ако, обаче тревогата не се вдига и безпокойството не ни напуска, това показва, че ние не вярваме. Сърцата ни придобиват смелост само когато четем Словото. Когато размишляваме върху него нашата увереност става по-дълбока. Тази увереност в духа е независима от нашето човешко разсъждение и познание. Тя дори може да противоречи на разума и на физическите ни чувства, но да вярваш в Бог със сърцето си, при всички случаи означава да вярваш отделно от твоето тяло. Тази вяра практикувах като баптист и като проповедник в църквата на пълното благовестие и тя винаги действаше в мен. Божието Слово действа, независимо от коя деноминация си.
Спомням си, че една нощ след службата загасих лампите и вместо да сляза по стълбите, аз скочих в тъмното на двора. Когато направих това, улучих една дупка в земята, глезенът на крака ми се изви и аз паднах. Веднага помислих, че съм го счупил – не можех нито да стъпя, нито да допра земята с този крак. Едва отидох до жилището си на един крак. Когато ме видя, моята съпруга извика: “Какво се е случило?” Отговорих: “Предполагам, че съм си счупил крака. Скочих на двора в една дупка и се нараних. “ Забелязах, че глезенът ми се поду, но не знаех със сигурност дали беше счупен, видът му обаче не беше обнадеждаващ. Започнах да си припомням това, което Божието Слово казва. Обърнах вниманието на Бог върху факта, който очите и чувствата ми представяха пред мен – че кракът ми е сериозно повреден. Усещах болки и пулсиране, но аз казах пред Бога и пред дявола, че според Божието Слово аз съм изцерен. Познавам хора от църквата на пълното благовестие и от други деноминации, които биха ме сметнали за глупак, но това никак не ме интересува. Благодаря на Бога, аз съм добре вече повече от тридесет години. И така, на следващия ден изминах с колата си над сто километра.
Слушах свидетелството на един служител. Той бил на младежки лагер и веднъж, когато играели на топка, един младеж се подхлъзнал и си счупил глезена. Костта пробила кожата и се показала навън. Всички около него настоявали да го закарат в града на лекар, но един от служителите го попитал дали иска Бог да го изцери. След неговия утвърдителен отговор служителят казал: “Много добре, аз съм бил в петдесятното движение отначало” и започнал да му разказва случки на хора със счупени кости, които той е видял да получават изцерение. Говорил му около четиридесет минути и по този начин откъснал вниманието му от глезена. Казал му да стане, но в момента, когато се опитал да стъпи със счупения крак – припаднал. Служителят го свестил и му говорил още четиридесет минути, след което отново се опитал да го вдигне да стъпи на здравия крак, но в момента, в който отпуснал тялото си на болния крак той пак припаднал. Служителят го свестил за втори път и казал: “Ние пропускаме нещо.” Обърнал се към Бог с думите: “Боже, къде сме направили пропуск?” След молитвата извикал: “О, виждам, виждам! Сега, когато станеш, не стъпвай на здравия крак, а на болния.” И когато младежът направил това, болката напълно изчезнала и всичко си било на мястото.
Вярването със сърцето е независимо от твоите сетива и познание. Ще цитирам думите на д-р Лилиан Йоуменс: “Бог се наслаждава на онези от децата си, които излизат от болестите единствено чрез Божието Слово.”, а на друго място казва: “Да си наблюдател, с цел да видиш дали Бог те изцерява или не, е грях.” Веднъж един служител, който бил в нейните класове в библейското училище я помолил да се моли за него. Тя го попитала: “За какво?” – думите и били с голяма власт. Той отговорил: Искам да се молите за моята настинка.”, но тя казала: “Твоята настинка ли? Ако е твоя, тогава защо да се моля? Ти си я приел и в този случай молитвата не може да действа. Ако искаш да бъдеш освободен от дяволската настинка, това е нещо друго.” Той пояснил: “Точно това исках да кажа.” “Тогава – отвърнала тя – повтори го още веднъж съвсем ясно!”
Вече знаеш истината, поради която мнозина пропадат - те приемат болестта за тяхна. Но Словото казва в І Йоан 4:4, че по-великият е Този, Който е в нас и следователно не можем да бъдем победени, защото вярваме.