Кенет Хегин - Библейска вяра - Глава 11

КАК ДА ОСВОБОДИМ ВЯРАТА СИ – ІV

“Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.”
Рим. 10:10

И така, ние говорихме относно правилното и погрешно мислене, правилното и погрешно вярване и правилното и погрешно изповядване. Ако нашата изповед е погрешна, причината е, че вярата ни е на погрешна основа. Ако последната е погрешна – то тогава непременно мисленето ни не е правилно и ако има нещо нередно в него, то причината е, че умовете ни не са обновени чрез Божието Слово. И така – нека храним умовете си с това Слово. Библията съдържа Божиите мисли и разбира се те са коренно различни от човешките. Писанието казва: „Понеже както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помисли - от вашите помисли.” (Ис. 55:9)
Понякога може да ви изглежда невъзможно това, което Библията твърди – това е, защото умовете ви не са обновени. Но дори и тогава Божието Слово работи във вас, ако изповядвате това, защото То работи чрез вашата изповед и чрез молитвата. В Марк 11:22 се казва: „Имайте вяра в Бога.” – едва след това следват изявленията в стих 23 и 24: „Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.”
Като резултат от по-горните стихове идват мислите: „Да, това е мое, то е мое, аз го имам.” Случило се е най-великото нещо – ти си променил духовната сфера. Но твоят интелект, физическите ти чувства и усещания ще воюват с теб и ще ти оспорват всяка стъпка завладяна земя, защото тези неща са противни на онзи „здрав” разум, който не е обновен чрез Словото. С други думи те ще искат да те държат винаги в естествената сфера на човешките мисли и разсъждения, но всъщност има духовна сфера, която фактически е нашата реална сфера.
Веднъж Господ ми каза: „Мнозина едва-едва се докосват до тази духовна област. След като сте изпълнени със Святия Дух, защо не се гмурнете смело в нея? Влезте в нейните духовни дълбочини и всички невъзможни неща ще бъдат ваши. Желанията ви ще бъдат изпълнени и Божията пълнота ще бъде ваша ежедневна радост.”
В този урок ще размишляваме за малко върху грешното мислене, грешното вярване и грешното изповядване и отново ще преминем към позитивното.
Погрешното изповядване е изповядване на провал, падение и сатанинско господство в живота ни. Като говорим как дяволът ни спъва, как ни държи в робство и далече от всякакъв успех в живота, ние всъщност изповядваме падение. Това е погрешно изповядване, което прославя дявола. Обаче вие сигурно си спомняте, че нашето изповядване е свидетелство за истинността, която сме прегърнали, изявление за нещо, което знаем и затвърждаваме онези неща, които вярваме. Свидетелствата, които даваме в църквата или другаде, са фактически нашата изповед и ако вникнем в тях, ще видим колко често изповядваме дявола вместо Бога.
Преди известно време една жена в събранието каза: „Дяволът беше срещу мен цяла седмица, да бъде благословено неговото свято име.” Разбира се тя каза това хваление не на място и не искаше да прослави дявола, но на практика излезе така, защото свидетелстваше, че е бил след нея цяла седмица.
Когато казвате какво Бог е направил и продължава да прави, вие не прославяте ли Бога?! Точно поради същата причина, ако говорите за това, което дяволът върши – вие го прославяте. Колко пъти, без да осъзнават това, хората правят погрешна изповед, изгубват Божиите благословения и са съвсем разочаровани от живота, който е бреме за тях.
И така – една погрешна изповед прославя дявола, а ние нямаме сметка да го прославяме. Такава изповед просто изсмуква всички жизнени сили на нашето ежедневие, разрушава вярата ни, държи ни в робство; но изповедта, която съгражда вяра в нашите сърца, ще разбие окончателно дявола във всяко сражение. Свидетелството за сатанинските способности да ни спъва и държи далеч от всеки успех фактически дава възможност на сатана да господства над нас. Чрез твоята уста ти даваш зелена улица на Бога или на дявола да господстват над теб.
За да бъдеш спасен трябва да изповядаш господството на Исус. В Римляни 10:9 се казва: „Ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ ...” – това означава, че Той е твой Господар, така ти изповядваш Неговото господство над себе си. Обратно – когато изповядаш сатанинската способност да ти пречи, тогава, въпреки че си християнин ти приемаш господството на дявола над теб. Той е богът на този свят и ще започне да те управлява, защото си му позволил това. Подобно позволение може да стане несъзнателно или от незнание, но независимо от всичко то си е позволение. Съвсем естествено е при това положение да си изпълнен със страх. Никога не изповядвай страх! Никога! Някой може да каже: „Какво да правя като се страхувам?” Този страх не е истински, защото Библията казва, че Бог не ни е дал дух на страх, но дух на сила, любов и себевладение. В този случай страхът не идва от твоята вътрешност – той е отвън и иска да те обсеби. Той е подарък от неприятеля. Бог ни е дал дух на сила, тя започва да доминира над теб.
Една жена ми каза: „Брат Хегин, искам да доведа сестра си на църква. Тя е в здравно заведение, въпреки че не е много зле умствено, защото се нуждае от специални грижи. Ще я пуснат за две седмипомогнат.” През тези две седмици аз се молих специално за тази жена, но само от слушане на Словото нейният ум се проясни и тя повече не се върна в болницата. В миналото тази жена беше изповядвала падение, страх и съмнение и тези неща станали част от нея. През време на службите тя видяла грешката си, започнала да изповядва позитивни неща и била изцерена. Лекарите потвърдили това, макар че преди това категорично твърдели, че тя няма да се оправи. След този случай друга сестра от църквата каза, че ще доведе съседката си, която имала умствено разстройство и била под контрола на лекарите. Болната присъства на няколко сутрешни служби, беше спасена, изцерена, изпълнена със Святия Дух и никога повече на се обърна към лекарите.
Веднъж за винаги трябва да разберем, че Бог не ни е дал дух на страх – затова е необходимо да се научим да се противим на дявола. Библията ни учи: „ ... но се противете се на дявола и той ще бяга от вас.” (Як. 4:7) Това означава, че не някой друг, но именно ти трябва да се съпротивиш.
Аз винаги практикувам това, дори и докато бях баптист. Много често говоря на страха като на дух, защото Библията казва, че е дух на страх. Този дух е зъл, защото измъчва хората. Когато се изкушаваш да се страхуваш от нещо просто кажи: „Страх, аз ти се съпротивявам в името на Исус Христос. Отказвам да се страхувам.”
Когато започнах да практикувам това имах малка борба, защото страхът се опитваше да вземе надмощие над мен, но когато това стана моя ежедневна практика години наред – той бягаше след като му заповядам. Ако си човек с горещ темперамент или лесно загубваш настроението си, дяволът ще дойде веднага щом се предадеш и колкото повече му се поддаваш в такива моменти, толкова повече той ще те обсебва и страхът ще прерасне в неимоверни размери. Но щом започнеш да се противиш и практикуваш това постоянно – ти винаги ще бъдеш победител. Когато за първи път се опиташ да запазиш настроението си добро, може да имаш известни смущения, но следващият път ще е по-лесно и непременно ще станеш победител над настроението си.
Практикувай тези неща! Ти няма да израснеш за една нощ, както и духовно не можеш да направиш това. Духовното израстване е като физическото. Библията учи така – когато практикуваме Божието Слово, ние ще израстваме духовно всеки ден.
Същото е вярно и по отношение на съмнението. Никога не изповядвай съмнение! Не искам да ме разбереш погрешно – че трябва да казваш, че нямаш съмнение и страх, когато ги имаш. Просто не говори за тях. В действителност човек не може да направи нищо, ако непрекъснато се съмнява. Съмнението е от дявола. То е контрабандна стока като наркотиците – те са само зло и с тях нищо не може да се върши. Съмнението е зло!!! Нали Библията казва така?! Ти не можеш да вършиш нищо със съмнение, защото то не ти принадлежи, то не е твое. Неспасените са пълни със съмнение и страх, но ти си спасен и затова съмнението не идва отвътре. Ти си изкушаван отвън и то те завладява, ако слушаш дявола, но ако се съпротивиш то ще бяга от теб. Твоето сърце не е пълно със съмнение. Ако е пълно, то тогава се нуждаеш от спасение. Престани да говориш за него, започни да говориш това, което си и какво имаш в Христос. Ти си вярващ, ти си ново създание. Говори това, вярвай това, мисли за това! И ако дойде изкушение, защото никой от нас не е застрахован против него, ти можеш да се противопоставиш и дяволът ще избяга от теб. Противи се на съмнението и страха в името на Господ Исус Христос и те ще те напуснат, но ако се удоволстваш в тях, тогава те ще дойдат, ще се сприятелят с теб, ще те заробят и дори ще те погубят, ако им позволиш това. Съмнението и страхът са близнаците на нашия неприятел. Ако искаш да кажеш нещо за тях, кажи това, което Бог казва. Той насърчава: „Не бой се!” Кажи също: „Бог не ми е дал дух на страх и на съмнение, защото аз съм Божие дете. Не се страхувам. Махни се от мен сатана в името на Исус Христос.” Не разказвай и не се хвали за това, което дяволът те е изкушил. Не говори думи на съмнение, защото това е езикът на дявола. Говори с Божия език – той е език на вяра. Искам да те науча как да практикуваш това.
Ако си изкушаван да крадеш или да лъжеш (дяволът върши подобни неща) не започвай да говориш за това. Трябва да се противопоставиш с думите: „Дяволе, ти си лъжец, но аз не съм, противя се на твоите изкушения!” и когато имаш резултат, прослави Бога за победата над дявола в името на Исус. Същото практикувай и по отношение на съмнението – не се забавлявай с него, престани да говориш за него, но кажи: „Сатано, аз се противя в името на Исус и отказвам да се съмнявам!” Ти непременно ще престанеш да се съмняваш, освен, ако желаеш доброволно да правиш това, защото не си „съмняващ се”, а вярващ. Така устоявай вярата си!
Позволи ми да кажа още веднъж, че твоята негативна изповед дава на сатана право на господство над теб. Ако изповядваш страха си, той започва да господства над теб и все повече попадаш в робство на неприятеля. Но ако смело изповядаш грижата на Отец, изповядаш Неговата закрила, изповядаш Божието Слово и декларираш, че това, което Бог казва за теб е вярно – че по-велик е Този, Който е в теб от този, който е в света – тогава въставаш срещу сатанинското влияние над теб. Винаги, когато изповядаш съмнение или страх, слабост или болест, ти косвено изповядваш, че Божието Слово не е вярно и че Бог се е отказал да прави добро.
Сега помисли малко върху това: Бог е изявил, че в Неговите рани ти си изцерен. „Той взе на Себе Си нашите немощи и болестите ни понесе.” (Мат. 8:17). Вместо да изповядваш, че е понесъл болестите ти и ги е отнесъл далеч, ти изповядваш, че ги имаш. Толкова често ние изповядваме нашите физически чувства и усещания вместо Божието Слово. Какво казва Бог? Какво изявява словото Му? В Матей 8:17 се казва: „Той взе на Себе Си нашите немощи и болестите ни понесе.” В случая твоята воля играе важна роля за изграждане на вярата ти – ако не искаш да го вярваш и да бъдеш изцерен, Бог никога няма да те изцери насила, Той никога няма да игнорира волята ти. Нека разгледаме това от естествена гледна точка. В днешно време лекарите казват: „Това е погрешно предписано лекарство. Вземи от онова, което ще ти помогне.” Истината е, че никой лекар не може да помогне на пациента си, ако не се получи сработване между тях. Лекарят може да предпише идеални рецепти, но те няма да действат лечебно, ако болният не взима лекарствата. Ако тези принципи са важни от естествена гледна точка, колко по-важни са за нашия Небесен Лекар, Който в противния случай е сериозно възпрепятстван да ни помогне.
Бог има правила и закони, чрез които работи. Те трябва да се спазват от онези, на които Той е дал изцерително служение. Непременно е нужно сработване от страна на хората с Бога и с Неговия служител. Толкова много хора мислят, че щом някой се моли с вяра за болните, те ще бъдат изцерени независимо дали вярват това или не. Ако някой получи изцерение по този начин, то ще бъде нещо съвсем случайно и няма да се случи повторно. Виждал съм хора, на които е оказвана по този начин временна помощ, но за да задържат изцерението си те непременно трябва да упражняват вяра, да практикуват Божието Слово, за да имат постоянни резултати.
Запомни – докато изповядваш слабост, страх и болест – ти ще ги имаш. Може да се молят за теб с молитвата на вяра, но безполезно, защото твоето неверие ще разруши ефекта на тяхната вяра. Вярно е, че доста християни са носени от вярата на други, но идва време, когато те трябва да се опрат на собствената си вяра. Поради тази причина много често хората получават изцерение и съвсем скоро след това го изгубват. Защото са били в присъствието на чудотворната вяра, а когато трябва да се опрат на своята вяра, сатана се възползва много хитро от тяхното неверие и болестта се връща отново върху тях.
Вярващият, който непрекъснато изповядва грехове, слабост и падение, съгражда в себе си тези неща и си създава едно гузно съзнание. В І Йоан 1:9 се казва, че ако извършим грях – то се разбира, че ние трябва винаги да го изповядваме, а Той е верен и праведен да ни го прости и да ни очисти от всяка неправда. Когато изповядаш греха не трябва да го помниш вече. Той не е история, защото историята от време на време се припомня. След като грехът е простен, никога не трябва да си спомняте за него, защото Бог казва: „Аз, Аз съм, Който изтривам твоите престъпления заради Себе Си, И няма да си спомня за греховете ти.” (Исая 43:25)
След като Той обещава, че никога няма да ги помни, защо тогава ние да ги помним. Бог държи стриктно на обещанията в Словото Си. Точно поради това мнозина нямат вяра, понеже непрекъснато говорят, че са вън от нея. Когато се молят, преповтарят в съзнанието си всички минали падения и грехове и биват обвинявани от тях непрекъснато. И естествено вярата им не расте, защото винаги поставят себе си под осъждение и правят негативни изповеди. Когато изповядваш, говори това, което Бог казва по отношение на твоите грешки и падения. Изповядай, че Той ти ги е простил, очистил те е и вече ги е забравил. Кажи: „Благодаря на Бога, аз също съм ги забравил. Стоя в Неговото присъствие така, сякаш никога не съм правил пропуск.” И ако дяволът се опита да представи пред теб греха ти, кажи му: „Вярно е, дяволе, че съм извършил грях, но знай, че съгласно І Йоан 1:9 Бог ми е простил и аз съм Му много благодарен за това!” Отначало може да не почувстваш пълното освобождение, но практикувай това. Много години ти си вървял в погрешна посока и затова е нужно известно преустройване на съзнанието ти, докато напълно приемеш тези чисти библейски истини със сърцето си.