От Григор Казаков чрез Красимир Вишев :-)
Сря Сеп 02, 2015 7:11 pm
Беше петък срещу събота, когато прекарах деня в пост. Духът ми се зарадва на това време толкова много. То беше освежаващо време, на почивка, на спокойствие, на радост и мир. В това време душата ми си почиваше и лекуваше от Господа. Той се грижеше за мен без да забележа, че няма храна, по Неговия начин. Той ми даваше сила и мир през цялото време.
Няколко неща се случиха този ден. Бях седнал да чета една книга, казва се "Последната битка", в която открих толкова неща за мен, за моментното ми състояние, че бях като ударен с мокър парцал. Такова отрезвяващо и освежаващо усещане. Благодаря на Господ.
В този ден Господ ме освобождаваше постоянно, променяше мисленето ми за толкова много неща. Невероятно чисто беше всичко. Сам Той ми миеше краката и сваляше покривала от очите ми. Нямаше нещо, за което да Го попитам и Той да не ми даде отговор веднага. А сутринта беше още по-хубава дори. В съня си чух гласа на майка ми да ме вика, тогава станах и я попитах, за какво ме е търсила, но тя отрече да го е правила. Всъщност сам Моя чудесен Баща ме е повикал, така се върнах обратно в стаята си, където Той ми припомни един толкова важен урок - изповедта на истината.
И така деня и след това продължи в хубави спокойни моменти, и чудесни уроци от нашият Господ. Амин!
Няколко неща се случиха този ден. Бях седнал да чета една книга, казва се "Последната битка", в която открих толкова неща за мен, за моментното ми състояние, че бях като ударен с мокър парцал. Такова отрезвяващо и освежаващо усещане. Благодаря на Господ.
В този ден Господ ме освобождаваше постоянно, променяше мисленето ми за толкова много неща. Невероятно чисто беше всичко. Сам Той ми миеше краката и сваляше покривала от очите ми. Нямаше нещо, за което да Го попитам и Той да не ми даде отговор веднага. А сутринта беше още по-хубава дори. В съня си чух гласа на майка ми да ме вика, тогава станах и я попитах, за какво ме е търсила, но тя отрече да го е правила. Всъщност сам Моя чудесен Баща ме е повикал, така се върнах обратно в стаята си, където Той ми припомни един толкова важен урок - изповедта на истината.
И така деня и след това продължи в хубави спокойни моменти, и чудесни уроци от нашият Господ. Амин!
Постът от Исая 58 глава (Какво е поста и трябва ли християните да постят?)
Пет Авг 07, 2015 3:40 pm
Исая 58
1-4. "Извикай с цяло гърло, не се щади; издигни гласа си като тръба и заяви на народа Ми отстъплението им и на якововия дом – греховете им. При все това те Ме търсят всеки ден и искат да познават пътищата Ми, като народ, който върши правда и не е оставил постановлението на своя Бог. Те искат от Мен праведни присъди и желаят близостта на Бога. Защо постим, а Ти не виждаш? Защо смиряваме душата си, а Ти не обръщаш внимание? Ето, в деня на постите си вие се предавате на делата си и потискате всичките си работници. Ето, вие постите за препирня и караница и за да удряте с безбожен юмрук. Днес не постите, за да се чуе във висините гласът ви."
Постът е вик издигнат към Бога. Отчаян зов за помощ, като се отричаме от желанията на плътта, на 100% по време на поста. Постът е издигнат глас като на тръба, който изявява беззаконията на народа и техните грехове. Той увеличава и привлича Божието присъствие на Земята. Основната причина на постещият човек е да се спасят погиващите хора и изгубените Божии деца. Постът е молитва без глас, вик без никакъв звук, зов за помощ към Небето и Седящият на престола му.
Има хора които редовно ходят на Църква и желаят съвета на Господ, но и пръста си не помръдват да Го послушат. Пренебрегнали живота който Господ има за тях, те живеят двулично, отхвърляйки святия живот те потъват в покварата на греха. Колко много всичко това наранява сърцето на нашия Господ и Спасител, Исус Христос. Нека постим за нуждата от свят живот с Господа Исус Христос.
Докъде само е стигнала човешката мъдрост, хора, нямащи свят живот постят за да са близко до Бог и Той да отсъди праведно в тяхна полза. Каква лудост само! Исус не дойде за да можем да живеем в грехове, както на нас ни харесва, но да ни даде сила и благодат, за да победим всеки враг в живота ни. Не може да се предаваме на греха, защото в Христос ние сме вече повече от победители! Живота с Бог не е пост и грях а пост и святост във всичко.
Хората си мислят, че поста е да не ядеш и да не пиеш нищо, но на първо място той е свързан с духовното а не с физическото. Лишаването от плътското е просто израз на желанието ни за духовното и Божието Царство. Делата на плътта нямат нищо общо с плодовете на Духът.
Постът е основан на делата на Бог и на завършените дела на Господ Исус Христос. Стоейки в пост и почивайки в завършените дела на Господ на кръста, Отец ни казва: "Седни от дясно Ми и Аз ще положа враговете ти под краката ти." Никога поста не е бил свързан с работа, понеже това би отрекло завършеното дело на кръста на Христос и продължаващата работа на Светият Дух. Работата е извършена от Отец, всичко Той вече е направил, нашата част е да ходим и стоим в това, което Той вече е направил. Постът е напълно предаване в Божиите Ръце и напълно деклариране, че човешките усилия не могат нищо да направят, но Небесното Царство може! Важно е да се запомни, че да помагаш не означава да работиш. Помощта не е работа а почивка! Когато помагаш, ти просто изпълняваш словото "всяко дадено добро и всеки съвършен дар идва от Отец на светлините", за това не трябва да се страхуваш да помагаш, защото не си ти, но Господ Който обитава в теб върши доброто в момента, силата е от Него а не от нас!
5. "Такъв ли е постът, който Аз съм избрал – ден, в който човек да смирява душата си? Да навежда главата си като тръстика и да си постєла вретище и пепел? Това ли наричаш пост и ден, угоден на ГОСПОДА?"
Постът е свързан със свобода и мир. Това е ден на радост в Господ! Време в което душата и духът на човека си почиват, както и следователно цялото му тяло. Нека никой не пости ако няма убеждение от Господ, нека се пости с вяра и убеждение в Силата на Господ, с чисти мотиви. Божието желание е да сме радостни по време на поста! Поста трябва да е вик на победа а не вик на загуба. Бог винаги е победител, нека Му имаме повече доверие!
6. "Не е ли това постът, който Аз съм избрал – да се развързват връзките на безбожието, да се разхлабват възлите на ярема, да се пускат на свобода угнетените и да разчупите всеки ярем?"
Колко прекрасна новина, поста донася свобода от оковите на Сатана, първо на нас а след това и на околните. Поста освобождава хората от силата на Сатана. Той насочва вниманието на безбожните към жертвата на кръста и любовта на Отец към погиващият човек. Постът носи свобода и мир, за това нека се радваме!
7. "Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да заведеш в дом сиромаси без покрив? Когато видиш гол, да го обличаш и да не се криеш от своите еднокръвни?"
Постът ни изцелява от егоизъм, стиснатост, алчност и гордост. Когато се научим да даваме, да помагаме на другите, да се грижим за другите, всичко това ще ни изцели от всеки егоизъм, алчност, стиснатост, гордост и още колкото Господ даде . Всичко това е процес и няма да стане за един път, но бъдете сигурни, щом Господ го е казал, ще стане!
8. "Тогава светлината ти ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще процъфти. Правдата ти ще върви пред теб и славата ГОСПОДНА ще ти бъде задна стража."
Първата част от трите части на поста е завършена с пет обещания. Първото обещание за благословение е свързано с наспиване, когато човек се събужда от нощния сън. Наистина, когато човек е свободен от всяка окова, например алчност, душата, тялото и духът му си почиват и възстановяват, това говори, че духовният проблем води физически последствия и проявления. Господ ни говори, че Небесната ни красота ще се изобрази върху плътският ни човек, за разлика от плътската ни красота за момента, новото създание създадено по образа на Исус Христос е истински красиво и без недостатък, но на душата и тялото са им нужни време за да отразят образа на скритият човек в сърцето. Зората се свързва с освежаване и ново начало. Нещо подобно при преинсталирането на компютъра.
Второто обещание за благословение е, че скоро здравето ни ще процъфти, нещо което следва всяка почивка придружена със здрава храна. Това благословение потвърждава, че поста е почивка в Господ а не работа. Нека с вяра да приемем благословенията обещани в първата част на поста.
Третото обещано благословение стои челно пред нас и се казва "Правдата на Исус Христос", която ходи пред нас и оправя пътя ни. Това може да включва изчистване от лъжливи желания, осуетяване на лукавите планове на врагът в живота ни и около нас и други подобни, Бог да ни даде мъдрост!
Четвъртото благословение е нашата "задна стража", която спокойно ни позволява да гледаме винаги напред и това е "Божията Слава"! Славата на Господ ще устреми очите ни напред, като не ни позволява да размишляваме за старите, тоест лошите отминали дни. Ще ни фокусира върху Христос а не върху сатана.
9. "Тогава ще викаш и ГОСПОД ще отговаря. Ще извикаш и Той ще каже: Ето Ме!"
Петото обещание по благодат е, че Господ ще ти отговаря! Навярно има причини поради които не можем да чуем Божият глас и със сигурност те са духовни, но в последното от петте обещани благословения, Господ ни показва сигурен начин да сме в Неговото общение по начин както никога преди това! Това е нещо твърде желано от всяко Божие дете.
Харесва ли ни първата част на поста даден ни от Отец в Исая 58глава? Искаме ли тези твърде чудесни и прекрасни благословния? Искаме ли да продължим към втората? Е, нека първо укрепнем в първата и да не се насилваме към останалите части, без първо преди това да можем без проблеми да положим основата и след това да продължим със строенето по нагоре. Нека Господ ни даде водителство и сила за всичко това, амин.
П.с: "Това е отворена тема, всеки който чувства, че може да надгражда а не да спори, нека бъде свободен да допълва, като например разни примери, опитности и свидетелства или чрез дадената му мъдрост от Господ за по-горе изброените стихове, благодаря."
1-4. "Извикай с цяло гърло, не се щади; издигни гласа си като тръба и заяви на народа Ми отстъплението им и на якововия дом – греховете им. При все това те Ме търсят всеки ден и искат да познават пътищата Ми, като народ, който върши правда и не е оставил постановлението на своя Бог. Те искат от Мен праведни присъди и желаят близостта на Бога. Защо постим, а Ти не виждаш? Защо смиряваме душата си, а Ти не обръщаш внимание? Ето, в деня на постите си вие се предавате на делата си и потискате всичките си работници. Ето, вие постите за препирня и караница и за да удряте с безбожен юмрук. Днес не постите, за да се чуе във висините гласът ви."
Постът е вик издигнат към Бога. Отчаян зов за помощ, като се отричаме от желанията на плътта, на 100% по време на поста. Постът е издигнат глас като на тръба, който изявява беззаконията на народа и техните грехове. Той увеличава и привлича Божието присъствие на Земята. Основната причина на постещият човек е да се спасят погиващите хора и изгубените Божии деца. Постът е молитва без глас, вик без никакъв звук, зов за помощ към Небето и Седящият на престола му.
Има хора които редовно ходят на Църква и желаят съвета на Господ, но и пръста си не помръдват да Го послушат. Пренебрегнали живота който Господ има за тях, те живеят двулично, отхвърляйки святия живот те потъват в покварата на греха. Колко много всичко това наранява сърцето на нашия Господ и Спасител, Исус Христос. Нека постим за нуждата от свят живот с Господа Исус Христос.
Докъде само е стигнала човешката мъдрост, хора, нямащи свят живот постят за да са близко до Бог и Той да отсъди праведно в тяхна полза. Каква лудост само! Исус не дойде за да можем да живеем в грехове, както на нас ни харесва, но да ни даде сила и благодат, за да победим всеки враг в живота ни. Не може да се предаваме на греха, защото в Христос ние сме вече повече от победители! Живота с Бог не е пост и грях а пост и святост във всичко.
Хората си мислят, че поста е да не ядеш и да не пиеш нищо, но на първо място той е свързан с духовното а не с физическото. Лишаването от плътското е просто израз на желанието ни за духовното и Божието Царство. Делата на плътта нямат нищо общо с плодовете на Духът.
Постът е основан на делата на Бог и на завършените дела на Господ Исус Христос. Стоейки в пост и почивайки в завършените дела на Господ на кръста, Отец ни казва: "Седни от дясно Ми и Аз ще положа враговете ти под краката ти." Никога поста не е бил свързан с работа, понеже това би отрекло завършеното дело на кръста на Христос и продължаващата работа на Светият Дух. Работата е извършена от Отец, всичко Той вече е направил, нашата част е да ходим и стоим в това, което Той вече е направил. Постът е напълно предаване в Божиите Ръце и напълно деклариране, че човешките усилия не могат нищо да направят, но Небесното Царство може! Важно е да се запомни, че да помагаш не означава да работиш. Помощта не е работа а почивка! Когато помагаш, ти просто изпълняваш словото "всяко дадено добро и всеки съвършен дар идва от Отец на светлините", за това не трябва да се страхуваш да помагаш, защото не си ти, но Господ Който обитава в теб върши доброто в момента, силата е от Него а не от нас!
5. "Такъв ли е постът, който Аз съм избрал – ден, в който човек да смирява душата си? Да навежда главата си като тръстика и да си постєла вретище и пепел? Това ли наричаш пост и ден, угоден на ГОСПОДА?"
Постът е свързан със свобода и мир. Това е ден на радост в Господ! Време в което душата и духът на човека си почиват, както и следователно цялото му тяло. Нека никой не пости ако няма убеждение от Господ, нека се пости с вяра и убеждение в Силата на Господ, с чисти мотиви. Божието желание е да сме радостни по време на поста! Поста трябва да е вик на победа а не вик на загуба. Бог винаги е победител, нека Му имаме повече доверие!
6. "Не е ли това постът, който Аз съм избрал – да се развързват връзките на безбожието, да се разхлабват възлите на ярема, да се пускат на свобода угнетените и да разчупите всеки ярем?"
Колко прекрасна новина, поста донася свобода от оковите на Сатана, първо на нас а след това и на околните. Поста освобождава хората от силата на Сатана. Той насочва вниманието на безбожните към жертвата на кръста и любовта на Отец към погиващият човек. Постът носи свобода и мир, за това нека се радваме!
7. "Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да заведеш в дом сиромаси без покрив? Когато видиш гол, да го обличаш и да не се криеш от своите еднокръвни?"
Постът ни изцелява от егоизъм, стиснатост, алчност и гордост. Когато се научим да даваме, да помагаме на другите, да се грижим за другите, всичко това ще ни изцели от всеки егоизъм, алчност, стиснатост, гордост и още колкото Господ даде . Всичко това е процес и няма да стане за един път, но бъдете сигурни, щом Господ го е казал, ще стане!
8. "Тогава светлината ти ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще процъфти. Правдата ти ще върви пред теб и славата ГОСПОДНА ще ти бъде задна стража."
Първата част от трите части на поста е завършена с пет обещания. Първото обещание за благословение е свързано с наспиване, когато човек се събужда от нощния сън. Наистина, когато човек е свободен от всяка окова, например алчност, душата, тялото и духът му си почиват и възстановяват, това говори, че духовният проблем води физически последствия и проявления. Господ ни говори, че Небесната ни красота ще се изобрази върху плътският ни човек, за разлика от плътската ни красота за момента, новото създание създадено по образа на Исус Христос е истински красиво и без недостатък, но на душата и тялото са им нужни време за да отразят образа на скритият човек в сърцето. Зората се свързва с освежаване и ново начало. Нещо подобно при преинсталирането на компютъра.
Второто обещание за благословение е, че скоро здравето ни ще процъфти, нещо което следва всяка почивка придружена със здрава храна. Това благословение потвърждава, че поста е почивка в Господ а не работа. Нека с вяра да приемем благословенията обещани в първата част на поста.
Третото обещано благословение стои челно пред нас и се казва "Правдата на Исус Христос", която ходи пред нас и оправя пътя ни. Това може да включва изчистване от лъжливи желания, осуетяване на лукавите планове на врагът в живота ни и около нас и други подобни, Бог да ни даде мъдрост!
Четвъртото благословение е нашата "задна стража", която спокойно ни позволява да гледаме винаги напред и това е "Божията Слава"! Славата на Господ ще устреми очите ни напред, като не ни позволява да размишляваме за старите, тоест лошите отминали дни. Ще ни фокусира върху Христос а не върху сатана.
9. "Тогава ще викаш и ГОСПОД ще отговаря. Ще извикаш и Той ще каже: Ето Ме!"
Петото обещание по благодат е, че Господ ще ти отговаря! Навярно има причини поради които не можем да чуем Божият глас и със сигурност те са духовни, но в последното от петте обещани благословения, Господ ни показва сигурен начин да сме в Неговото общение по начин както никога преди това! Това е нещо твърде желано от всяко Божие дете.
Харесва ли ни първата част на поста даден ни от Отец в Исая 58глава? Искаме ли тези твърде чудесни и прекрасни благословния? Искаме ли да продължим към втората? Е, нека първо укрепнем в първата и да не се насилваме към останалите части, без първо преди това да можем без проблеми да положим основата и след това да продължим със строенето по нагоре. Нека Господ ни даде водителство и сила за всичко това, амин.
П.с: "Това е отворена тема, всеки който чувства, че може да надгражда а не да спори, нека бъде свободен да допълва, като например разни примери, опитности и свидетелства или чрез дадената му мъдрост от Господ за по-горе изброените стихове, благодаря."
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите