Кенет Хегин - Библейска вяра - Глава 1

КАК ИДВА ВЯРАТА - І

“А без вяра не е възможно да Му бъде угоден човек; защото, който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тези, които Го търсят.”
Евр. 11:6
“И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово.”
Рим. 10:17

Искам много добре да вникнеш в първата част на стиха: “А без вяра не е възможно да Му бъде угоден човек.” Ако Бог изисква от мен да имам вяра, когато това е невъзможно за мен, то тогава имам пълното право да се съмнявам в Неговата справедливост. Но ако Той поставя в ръцете ми средствата, които могат да произведат вяра, тогава отговорността остава единствено в мен.
И така – Бог ни казва, че без вяра не е възможно да Му се угоди, но Той ни казва също как да добием тази вяра. И ако въпреки всичко нямаме вяра, вината е единствено в нас.
Всичко до тук е вярно по отношение на спасението. Вярата за спасение идва чрез слушане, а слушането е от Христовото слово. Павел казва в Ефесяни 2:8 “Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога.” Но как да добием тази вяра? В Рим. 10:8-10 се казва: “Но какво казва тя? Казва, че “словото е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти”, тоест, словото на вярата, което проповядваме. Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце човек вярва и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.” Тринадесетият стих казва: “Защото “всеки, който призове Господното име, ще се спаси.” А в четиринадесетият стих четем: “Но как ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?” И продължава в 17 стих: “И тъй, вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово.” В Деяния на апостолите 11:14 четем: “…той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.” Корнилий не се спаси, докато не чу проповедта на апостол Петър. Исус каза: “Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание.” /Марк 16:15/ Корнилий още не беше чул това благовестие. Как тогава да се спаси? Ангелът не можеше да му благовести, но можеше да му каже откъде да повика човек, за да му благовества. Бог изпраща хората да кажат това, а не ангелите. Стихът от Д. А. 11:14 ни показва, че хората се спасяват чрез слушане на думи. Причината за това е, че вярата идва от слушане, а слушането – от Христовото слово.
Нека сега видим как идва вярата за изцерение? Тя идва абсолютно по същия начин. В Д. А. 14:7 се казва: “…и там проповядваха благовестието.” – това се отнася за Павел и Варнава. След това в Д. А. 14:8-10 продължава: “А в Листра седеше някой си човек, немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил. Той слушаше Павел, когато говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен, рече със силен глас: Стани прав на нозете си! И той скочи и ходеше.”
Случайният читател на Словото ще каже: “Колко чудно Павел изцери този човек!” Много пъти сме слушали такива изявления. Но в случая, не Павел изцери куция. Той не оздравя, защото Павел беше апостол, нито чрез Павловата вяра. Самият човек имаше вяра. Павел направи три неща:
 1. Проповядваше Словото;
 2. Разбра, че този човек имаше вяра за изцерение;
 3. Каза на куция да се изправи на нозете си.
Човекът също направи три неща:
 1. Слушаше думите на Павел;
 2. Имаше вяра за изцерение;
 3. Скочи на нозете си.
3
Какво е говорил апостол Павел? Стих 7 казва, че те проповядваха благовестието. Ако Павел проповядваше само спасение, как този човек щеше да добие вяра за изцерение? По всичко личи, че Павел е проповядвал пълното благовестие.
Преди 30 години, когато бях болно момче, четях Библията на моята баба и постепенно нейните истини започнаха да се откриват пред мен. Разбрах, че никога до сега не бях слушал пълното благовестие, а само част от него. Колкото повече четях, толкова по-добре разбирах, че трябва да бъда изцерен. Дяволът се опитваше да ме убеди, че това време вече е отминало. Бях научен, че Бог може да ме изцери, ако е волята Му. Но това е много по-голямо оскърбление за Бог, отколкото да кажа, че не може. Всъщност и двете твърдения са лъжа. Продължавах да чета Словото. Това, което ме насърчаваше беше, че не бях чул да е отминала диспенсацията на вярата. Текстът казва, че куцият имаше вяра да бъде изцерен.
В Марк 5:34 Исус каза на жената с кръвотечението: “Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.” Векът на вярата не е отминал! Тя идва от слушане, а слушането – от Христовото слово. Исус не каза, че Неговата сила е освободила жената от нейната болест. Аз бях убеден, че ако нейната вяра стана причина за възвръщане на нейното здраве, то и моята вяра може да изцери мен. Благодаря на Бога – моята вяра ме освободи напълно от болестта. Парализата изчезна, сърдечната болест – също. От тогава неуморно проповядвам пълното благовестие.
Имало ли е нещо в благовестието на Павел и Варнава, което да е станало причина за изцелението на този куц човек? Решително – да! Те проповядваха благовестието за спасение и изцерение. В своя библейски конкорданс д-р Скофилд пише следното относно Рим. 1:16 “Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника.” – гръцката и еврейската дума “спасение” включва идеите за освобождение, безопасност, изцеление и здраве. Следователно Рим. 1:16 може да се прочете така: “Аз не се срамувам от благовестието, понеже е Божия сила за освобождение, безопасност, изцерение и здраве.” Павел проповядваше пълното благовестие, а не част от него.
В Д. А. 8:5-8 се казва: “Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечистите духове, като извикваха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бяха изцелени; така че настана голяма радост в онзи град.” Всичко това дойде от проповядване на Христос. Христос е Спасител и Изцерител. Ако няма благовестие за изцерение, то няма благовестие и за спасение. Един от големите баптистки служители П. Нелсън е казал: “Изцерението е част от благовестието.” Той бил пастор на църква в Детройт, Мичиган през 1921г., когато бил прегазен от автомобил. Лекарите казали, че десният му крак трябва да бъде ампутиран до коляното, за да не се парализира напълно. Но Господ говорил с него. Пасторът знаел стиха от Яков 5:14,15 “Болен ли е някой от вас? Нека повика църковните презвитери и нека се молят над него и го помажат с масло в Господното име; и молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне и ако е извършил грехове, ще му се простят.” П. Нелсън се опитал да оправдае себе си като казал, че това не се практикува в църквата. Господ му напомнил за едно семейство, което вярвало това Писание, за да ги повика да се молят за него. Той се свързал с тях, те дошли, помазали го с масло и се молили за него, след което той бил напълно изцерен. Кракът му не бил ампутиран и коляното му не се вдървило. Божието Слово е чудесно! Вярата идва от слушане, а слушането – от Христовото слово.
В Тексас преди години се издигнал човек с важно служение. Всички църкви го препоръчвали като голям специалист в своята област. Като резултат от усилената работа той се разболял и за две години изхарчил всичките си спестени пари. Продал колата си, къщата и повечето от книгите си, за да плаща на лекарите. Обиколил всички клиники, но не настъпило подобрение в здравето му, напротив – ставал по-зле. Тогава се завърнал вкъщи, за да умре, тъй като никой не бил в състояние да му помогне. При майка му живеело едно 19-годишно момче, което помагало в домакинската работа. Веднъж то казало на болния: “Докторе, защо не позволите на Господ да Ви излекува? Библията казва: ”…ако някой е болен да повика църковните презвитери да се молят за него.” Този човек не познавал Библията, ходил на училище и бил учил много неща, но не знаел, че този стих се намира в нея. Той помолил момчето да вземе Божието Слово от
4
куфара му и да намери това място, но момчето било неграмотно и обяснило, че неговият пастор е говорил върху този текст. Момчето казало, че скоро ще имат изцерителна служба и ако човекът искал да отиде на нея, то ще се погрижи някой да го докара на нея. Служителят се съгласил. Приспособили легло за него в една кола и карали много бавно и внимателно по пътя. След службата пасторът помазал болния и се молил над него. Върнали го вкъщи около полунощ и той казал на майка си да му изпържи яйца с масло. До този момент – вече 2 години – той ядял само бебешка храна и не можел да приеме нищо друго. Казал на майка си, че вече е здрав, понеже са го помазали с масло и се молили за него. Майката помислила, че той си е изгубил ума и това е може би последното му желание. Но този деноминационен служител ял, защото бил съвършено изцерен. Започнал да пише статии в разни списания. Появил се повик за съживление. Момчето му казало, че трябва да бъде кръстен със Святия Дух. Службите се провеждали в гората поради липса на салон. Била отправена покана, този човек излязъл напред, бил изпълнен със Святия Дух и говорел чужди езици. В последствие статиите на този служител бяха за благословение на много от нас. Как той получи вярата, за да бъде изцерен? Единствено чрез слушане.
В Марк 5:25 се говори за една жена, която имала кръвотечение 12 години. Словото ни казва, че тя пропиляла целия си имот, без да види полза. По-нататък четем: “…като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му. Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.”, в стих 34 четем: “А Той и рече: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.” Откъде тази жена получи вяра за изцерение? Тя беше чула за Исус.
През 1953г. проповядвах в Далас в църквата на пълното благовестие за няколко седмици, през времето на годишната отпуска на пастора. Освен проповедите имахме ежедневно радиопрограми. Провеждахме и специални мисионерски служби в края на седмицата. След службата една вечер, разпоредителят ми каза, че мъж и жена искат да ме видят. Запознахме се и мъжът ми каза, че една сутрин чул нашата програма, в която съм казал, че изцерението е за всички. Споделил това със съпругата си, която била претърпяла две сериозни операции и и предстояла трета. Те се молили, ако това е наистина Божията воля, то Бог да им даде вяра за изцерение. Казах им, че не е библейско да се молят с думите: “Ако е Божията воля.” При всички случаи, когато слагаш “ако” в молитвите си, то ти се молиш със съмнение. Някои хора мислят, че по този начин смиряват себе си, но това е по-скоро незнание, отколкото смирение. Необходимо е да кажеш “ако”, когато се молиш за някакво посвещение, което искаш да направиш, понеже не ти е известна Божията воля и не се молиш за конкретна ситуация. “Ако” е знак за съмнение, когато искаш чрез молитва да промениш известни обстоятелства. Попитах това семейство: “Ако в Новия завет е казано, че Исус е взел немощите и болестите на съпругата ти, не е ли тогава волята Му да я изцери?” Съпругът отговори утвърдително. Отгърнахме Библията на Мат. 8:17: “…за да се сбъдне реченото чрез пророк Исая, който казва: “Той взе на Себе Си нашите немощи, и болестите ни понесе.” Този човек скочи на краката си и призна, че Божията воля е съпругата му да бъде изцерена. Тя също потвърди това. Тогава прочетохме І Петр. 2:24 “Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.” Намерихме Исая 53:4,5 “Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, за поразен от Бога и наскърбен. Но Той бе наранен поради нашите престъпления, бит бе поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме.” След прочитането на стиховете двамата признаха, че единственото нещо, от което имат нужда е вяра. Те разбраха, че изцерението е Божията воля за всеки. Попитах ги как са получили вяра за спасението си и те отговориха, че излезли напред след призива на пастора в края на службата. Изповядали греховете си на Бога, след което повярвали, че са спасени. Попитах ги дали са искали вяра за спасение? Казаха, че не са, защото проповедникът казал, че всеки може да бъде спасен, като подкрепил думите си с Божието Слово. Казах им, че щом имат вяра за спасение, то те имат и вяра за изцерение. Тази вяра е дошла от Божието Слово. Щом светлината от него навлезе в човешкото сърце, автоматически вярата заема своето място. Жената изрази готовност да приеме Христос като Изцерител, а аз положих ръка върху нейната глава и се молихме. Попитах я дали е изцерена? Тя каза, че е изцерена съгласно Божието Слово.
5
На вечерната служба отново дойдоха двамата. Мъжът поиска думата и разказа, че след като се върнали в дома си, жена му дръпнала превръзката и казала: “Благодаря на Бога, аз съм изцерена!” На следващия ден си измила косите – нещо, което не е можела да прави по-рано. Мъжът изтичал радостно при парализираната си майка, която била в инвалидна количка, и започнали да се молят. След молитвата тя скочила от количката и започнала да ходи. Той положил ръцете си на нея и започнали да говорят незнайни езици. След години срещнах това семейство. Жената беше бодра и здрава. Откъде тя получи вярата си за изцерение? От слушане на Божието Слово.