Кенет Хегин - Библейска вяра - Глава 2

КАК ИДВА ВЯРАТА - ІІ

“А вярата е даване на твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не се виждат.”
Евр. 11:1

В мофетския превод на Библията този текст е преведен така: “Вярата означава, че сме убедени в това, за което се надяваме, но все още не сме видели.” Първата част на този стих в друг съвременен превод гласи: “Вярата е даване същественост на неща, за които се надяваме.” Тук Бог ни казва какво представлява библейската вяра, защото има много видове вяра. Всеки човек има естествена вяра – човешка, независимо дали е спасен или не. Но в горния стих се дефинира онази вяра, която е резултат от четене и слушане на Божието Слово, или т. нар. библейска вяра. Писанието говори за вярата, която е продукт на нашето сърце, а не резултат от онова, което физическите чувства ни диктуват. С други думи – вярата е сграбчване на онези наши надежди, които са все още в сферата на нереалното, и отнасянето им в действителността. Именно тази вяра расте от Божието Слово.
В друг превод се казва: “Вярата е крепостен акт за нещо, което се надяваме, че е наше.” С други думи – ти се надяваш за известни финансови средства, които са ти необходими да посрещнеш дадена нужда от материален характер. Вярата те прави сигурен, че ще имаш тези средства, макар че те са още в сферата на невидимото. Ти също се надяваш и очакваш да имаш физически сили, за да вършиш ежедневната си работа. А вярата казва: “Господ е сила на живота ми. От кого ще се уплаша?” Ето защо вярата ще ти дойде на помощ за всичко, което Божието Слово обещава, защото ВЯРАТА В БОГА Е ВЯРА В НЕГОВОТО СЛОВО. Би било прекрасно, ако хората усвояват тези истини и действат съобразно тях. Тогава Божията сила ще може да се проявява.
Спомням си, че бях научил вече какво представлява вярата и когато Бог ме изцери трябваше да започна работа. В страната ни цареше голяма безработица и беше невъзможно да си намеря подходяща работа. Бях тежко болен 16 месеца, но имах нужда от дрехи и други неща, необходими за училище. Приеха ме на работа в една дърводелска работилница, където носехме дървени трупи на ръце. Работата не беше за човек, който доскоро е бил парализиран на легло. Всяка сутрин момчетата ми казваха: “Днес ти няма да можеш да работиш. Помниш ли колко пъти падна вчера?” Аз използвах възможността да им свидетелствам за Бога: “Ако здравето ми не беше от Господа, не бих могъл да бъда тук, но Неговата сила е и моя сила. Библията казва: “Господ е сила на живота ми.” Знайте, че моят живот е физически и духовен и че Господ е силата в него. От какво да се плаша?” Момчетата полудяваха от ярост и започваха да ме ругаят. Аз се усмихвах и казвах: “Слава на Бога! Аз пак ще бъда тук и утре, и вдругиден, защото Господ е моята сила.” Искам да споделя с вас, че ако се ръководех от чувствата си, то аз никога нямаше да стана от леглото си, защото се чувствах много слаб и чувствах, че не съм в състояние да правя каквото и да било. Но аз действах според Божието Слово, защото знаех какво е вяра. Затова казах на Отца, на Исуса, на Святия Дух, на дявола, на себе си и на тези момчета, че Господ е моята сила. Когато започвах работа не получавах помощ от никого. Много хора искат да получат помощ и тогава да повярват, но за тях е нужно първо да повярват и тогава ще имат помощта. Сутрин, когато започвах
6
работа, нямах сили дори да помръдна дървото, което трябваше да носим. Но след като пренесяхме първото или най-много второто дърво, нещо сякаш ме удряше в главата, преминаваше през цялото ми тяло чак до пръстите на краката, така че аз целия ден работех като Херкулес.
Ти може би знаеш, че Божието Слово е добро, но никога няма да разбереш това истински, докато не започнеш да действаш според него. Затова искам да обясня какво всъщност е вярата. Тя е даване на същественост на неща, за които се надяваме. Аз тръгнах на работа, което означава, че вече започнах да действам на основание на Божието Слово. Виждате, че в описания случай имах вяра, че ще получа физически сили, за да върша работата си и бях сигурен, че тези физически сили ще дойдат в мен. Именно затова вярата е даване на същественост на неща, за които се надяваме. Тя казва: “Бог е сила на живота ми.” – и когато аз действах въз основа на тези думи, моята вяра даваше същественост на онова, за което се надявах, че ще получа. Повечето хора само се надяват, спират до тук и съответно – нищо не получават. Но Словото казва, че вярата дава същественост на нещата, за които се надяваме, а не надеждата. Някои хора казват: “Добре, аз се надявам, че Бог е чул молитвата ми.” Ако това е всичко, което и ти правиш, то ти няма да получиш никакъв отговор. Единствено вярата може да даде същественост на твоята молитва. Фактически надеждата казва: “Някога ще имам отговор.”, а вярата – “Аз вече имам отговор.”
Джон Уесли казва, че дяволът е успял да даде на църквата един заместник на вярата, така че вярващите да практикуват тази вяра и да не могат да видят разликата между нея и истинската вяра. Този заместител се нарича “умствено съгласие”. Толкова много хора знаят, че Божието Слово е вярно, но го знаят само с умовете си. Но Писанието не ни учи така. Вярата от Бога е сърдечна вяра. Библията казва: “Защото със сърце вярва човек…” /Рим. 10:10/ В Марк 11:23 четем: “…Който рече на тази планина: Вдигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си (нищо не се говори за ума), но повярва (разбира се в сърцето си), че онова, което казва, се сбъдва, то ще стане.” Някои от вас може би ще кажат: “Как мога да разбера, дали вярата ми е умствено знание или сърдечна вяра?” Ето как – умствената вяра казва: “Аз зная, че Божието Слово е вярно. Зная, че Бог е обещал да ме изцери и да ме кръсти със Святия Дух, но защо още се бави, не мога да разбера.” А изявлението на сърдечната вяра е: “Ако Библията казва това, значи е така. Тогава то е мое. Аз го имам сега. То е мое, въпреки че не го виждам, защото текстът казва: „Вярата е убеждение за неща, които не се виждат.” Някои хора ще възразят: „Да, но аз още не съм видял това, за което съм се молил.” Но помисли малко и се съгласи, че ако ти вече имаш това нещо, то не е нужно да вярваш за него. Вярата е необходима до получаване на отговора. Много хора искат първо да видят и тогава да вярват, но това е небиблейско.
Забележете думите на Исус в Марк 11:24 – “… Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.” Обърнете внимание, че получаването идва след повярването. Повечето вярващи искат да обърнат този ред. Аз никога нямаше да получа изцерение, ако първо не бях повярвал, че имам здраве. Въпреки че симптомите ми крещяха: “Ти не си здрав! Ти не си здрав!” – аз казах на моята плът: “Библията казва: Нека Бог бъде счетен за верен, а всеки човек за лъжлив.” И така, получава се следното – ако кажеш, че не си изцерен, ти лъжеш, понеже Божието Слово казва, че в Неговите рани ние се изцелихме. Когато аз започнах да действам според това Слово, резултатите дойдоха. Но ако ти седнеш и чакаш, с охкане и пъшкане, въздишки и оплакване, нещо да стане с теб и едва когато констатираш, че всеки симптом на болестта е вече изчезнал и тогава да повярваш, че си изцерен, това показва, че нещо с твоята вяра не е наред. Така никога няма да пожънеш добри резултати.
Мнозина казват като Тома: “Ако не видя ръцете Му, раните от гвоздеите и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.” И когато Исус му се яви и Тома каза: “Господ мой и Бог мой.”, Господ му каза: “Понеже Ме видя, ти повярва.” С други думи Тома не повярва като теб и мен в Исусовото Възкресение, но повярва, понеже Го видя с физическите си очи.
Ние вярваме, защото Божието Слово казва така. Много хора не осъзнават това и казват: “Аз вярвам в Божественото изцерение, защото видях този или онзи мой приятел изцерен.” Но аз не казвам така, защото вярвам на самото Слово, което говори за изцерението. Аз не вярвам в говоренето на незнайни езици, защото чувам, че някои хора ги говорят, но вярвам, защото Божието Слово учи тази истина и аз бих повярвал това, дори да не бях чул някой да говори на езици. Вярвам всичко, което Библията казва, а не онова, което виждам или чувам около себе си, защото такава вяра не е истинска. Тома каза: “Докато не видя, няма да повярвам.”, а Исус му
7
отговори: “Томо, понеже Ме видя, повярва, но блажени са тия, които, без да видят повярват.” Ето такива вярващи са благословени.
В Рим. 4:17-21 четем: „… (както е писано: “Направих те отец на много народи”), пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите; и извиква в действително съществуване онова, което не съществува. Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: “Толкова ще бъде твоето потомство”. Без да отслабне във вярата, той си даваше сметка, че тялото му е вече замъртвяло (понеже бе на около сто години), както бе замъртвяла и Сарината утроба, обаче относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, а се закрепи във вяра, и отдаде слава на Бога, уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен да го изпълни.”
В този текст проличава разликата между Авраамовата вяра и Томовата вяра. Вярата на Тома беше естествена човешка вяра. Той съвсем естествено каза: “Не мога да повярвам, без да видя или попипам.” Но Библията казва за Авраам, че повярва Божиите думи, без да разчита на своето тяло или това на жена си, макар че ги имаше в предвид. Този великан на вярата не е разчитал на чувствата и обстоятелствата, а единствено на Божието Слово.
Спомням си, че преди години и аз имах подобна борба като много хора днес. Усещах онези симптоми в сърцето си, които ме връщаха назад във времето, когато не бях изцерен. През нощта имах страшна борба. Действах като Авраам – само се молех и стоях твърдо върху Божиите обещания, но не можех да заспя. Казах следното: “Господи, трябва да имам известно облекчение.” А Той ми отговори: “Не обръщай внимание на това, което става в тялото ти.” Аз се успокоих, благодарих Му и откъснах ума си от моето тяло като се унесох в сън. Обаче отново се събудих, усещайки същите симптоми и отново се помолих: “Господи, аз не обръщам внимание на моето тяло, но какво да правя – болките продължават?” Тогава чух думите: “Облегни се на Начинателя и Усъвършителя на твоята вяра!” Незабавно отправих мислите си към Него и Му се доверих напълно, като размишлявах за онова, което Той извърши за нас: “Защото Той взе на Себе Си нашите немощи и болестите ни понесе.” По този начин забравих болките, унесох се в сън и всички симптоми ме напуснаха. Много пъти ние фокусираме нашето внимание върху погрешни неща. Когато се молим за изцерение, гледаме на болното си тяло и на симптомите, а това става причина да се чувстваме по-зле. “Бог още не е чул молитвата ми, болестта се влошава, мисля, че ще свърша след операцията.” – казват мнозина. Това наистина може да стане, след като вървиш по този път. Познавам една жена, която често свидетелстваше и накрая казваше: “Молете се всички за мен, вярвам, че съм болна от рак.” На пастора това му омръзнало и казал: “Сестро, щом вярваш това, то наистина може да се случи.” Исус каза: “Както си повярвал – така нека ти бъде.” Много хора ме умоляват: “Брат Хегин, моли се за мен, вярвам, че съм се разболял от грип.” В такъв случай отговарям: “И да се моля, и да не се моля, картината няма да се промени, след като ти вярваш това. Грипът е резултат от твоята вяра, както казва Божието Слово.” Искам да разберете какво значи да ходим с вяра, а не с виждане. Толкова много хора виждат всяко нещо в тъмна светлина.
Някои хора взимат част от това, което съм казвал и тръгват напред, като разсъждават над думите ми в съвсем различна светлина от тази, която съм искал да дам. Те мислят, че съм казал да отричат всички симптоми, като че ли те не съществуват. Но искам да бъда ясен – ние не можем да отречем тези неща, защото болките са реални. Болестта е реалност, грехът и дяволът - също. Забележете какво казва Библията: “Авраам си даваше сметка, че тялото му е вече замъртвяло, но не се усъмни в Божието обещание.” Ние не трябва да се съмняваме в Исус, Който е Първосвещеник, Начинател и Усъвършител на нашата вяра. Насочете вниманието си върху онова, което Той е изработил за нас и върху онова, което върши сега, защото Той е нашият Първосвещенник. Исус върши много неща в настоящото време, защото е отдясно на Божия трон, откъдето ходатайства за нас. В Евреи 4:14 пише: “И тъй, като имаме велик Първосвещеник, Исус Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.” Причината, поради която трябва да държим това, което сме изповядали е, че имаме велик Първосвещеник – Исус Божият Син. Според гръцкия оригинал тези думи звучат така: “Нека държим да повтаряме все същите неща.” Какъв е смисълът на тези думи? Те означават, че Исус е при Божия трон, за да представя нас и Той казва: “Аз взех тяхното място, умрях като техен заместник.” Той не умря заради Себе Си. Той направи това единствено заради мен. Стана мой заместник, взе моя грях, понесе моите болести, умря вместо мен, възкръсна от мъртвите заради
8
мен и се възнесе също заради мен. Сега Той е горе и казва: “Всичко това сторих за тях.” Ето защо трябва да държим да казваме същите неща тук на земята, а точно това е, което кара дяволът да отстъпва. И така – фокусирай вниманието си върху Божиите обещания, които са позитивни, а не върху себе си.
Много обичам следните стихове, които ми помогнаха, когато бях на болничното легло, те ме стимулираха повече от всичко друго в моя живот – Пр. 4:20-22: “Сине мой, внимавай в словата ми, приклони ухо към беседите ми. Да не се отдалечават от очите ти, пази ги дълбоко в сърцето си, защото те са живот за тези, които ги намират, и здраве за цялата им снага.” Забележете: “Да не се отдалечават от очите ти (Божиите думи)” Много хора пропадат, защото виждат себе си немощни и паднали. Това Писание стана повратна точка в моя живот, защото преди да прочета тези думи – винаги се виждах мъртъв. Но след като ги прочетох аз започнах да се виждам жив и да върша неща, които преди това не можех, поради сърдечното ми заболяване. Знаех, че Бог ме е призовал да проповядвам. Представях си, че съм проповедник и започнах да се готвя за тази цел. Взех моята Библия, хартия и молив и скицирах моите първи проповеди. Те бяха много слаби и никога не съм ги проповядвал с изключение на една, но важното беше, че заживях с тази мисъл. Причината, поради която много хора не получават отговор е, че са готови да паднат или се виждат паднали. Но забележете какво казва Бог: “Нека Моите думи да не се отдалечават от очите ти.” Ако думите - ”Той взе на Себе Си нашите немощи и болестите ни понесе.” – не се отдалечават от очите ти, ти непрекъснато ще виждаш себе си абсолютно здрав. Ако не се виждаш такъв, това показва, че това Слово се е отдалечило от очите ти и въпреки че Бог иска да ти даде добри неща в живота, не може да стори това, защото ти не действаш според Словото. Вън от всяка логика е да се счита, че Бог ще направи нещо за някого, без той да изпълнява това, което казва Божието Слово. В такъв случай Бог не може да направи нищо, дори да иска, защото не би действал истинно, а Библията казва, че Бог не лъже. Затова, постъпвай според Божието Слово.
Нека видим какво се казва в Пр. 4:22 „... защото те са живот за тези, които ги намират, и здраве за цялата им снага.” В еврейски оригинал думата “здраве” означава “лекарство”. С други думи Бог казва, че Неговото Слово е лекарство за цялата им снага, но в първите два стиха са дадени условията, при които може да действа това лекарство. Какво представлява то? Има ли Бог лекарство? Благодарим Му, че да: “Моите думи са живот за тези, които ги намират, и здраве за цялата им снага.” Но, за да действа лекарството, то трябва да се взима според лекарското предписание, а то е: “Моите думи да не се отдалечават от очите ти.” Дръжте това, което казва Словото! Много хора гледат на себе си, на обстоятелствата, на симптомите. Ако Божието Слово казва: “Той чува и отговаря на молитвата.” И ако това Слово не се отдалечава от очите ти – ще видиш себе си в Божия отговор. Искай каквото желаеш от Бога, но изпълнявай условието в Божието Слово. Мнозина пропадат точно тук – те се молят, но не виждат отговора на своята нужда. Виждат, че всичко отива на зле и продължават да гледат негативни неща, ходят в неверие, което разрушава ефекта на техните молитви. Насочи ума си към отговора, като постоянно се утвърждаваш във вяра, дори когато обстоятелствата са противоречиви, защото само по този начин ще дойдат положителни резултати.
Всичко това е в пълно съгласие с Исусовите думи в Марк 11:24 “Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.” Някой може да каже: “Добре, но аз не мога да вярвам нещо, което не виждам.” Но дори в материалния свят има много неща, които вярваме без да сме ги видели. Например, когато експлодира атомна бомба – ние не виждаме и не чувстваме радиоактивните частици, но те са с разрушителна сила. Някои хора са на мнение, че противоречи на здравия разум да вярваш в невидимото, но учените вярват много неща, без да ги виждат. Точно както хората вярват в радиоактивните вещества, без да ги виждат или чувстват, така аз вярвам в Божията сила – Святия Дух, независимо дали чувствам, виждам или – не. Ставали са големи изцерения по време на службите ми, дори тогава, когато нищо не съм чувствал. Ставали са чудеса по време на събрания, които са ми изглеждали хладки. Нищо в света не може да попречи на тази Божия сила. Бог е тук. Неговата сила – също. Аз не основавам вярата си на чувства, а върху Божието Слово, а То казва: “Никак не ще те оставя и никак не ще те забравя.”
Спомнете си писаното от апостол Павел до евреите – християни: “… защото сам Бог е казал: “Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя”; така че дързостно казваме: “Господ ми е помощник; няма да се убоя; какво ще ми стори човек?” /Евр. 13:5,6/ Ти също можеш
9
да заявиш: “Господ е мой помощник.” Така би трябвало да говориш. Някои хора казват: “Молете се за мен, защото Господ ме е забравил. Не Го чувствам така, както преди.” С такова свидетелство не можеш да постигнеш нищо. Слушал съм да казват: “Не знам дали мога да направя това или не, надявам се, че да. Вие всички се молете за мен, да остана верен до край.” Други казват: “ Аз съм убит, аз съм поразен, дяволът ме е вързал!” Но никъде в Библията няма да намериш подобни думи. Павел пише: “Той е казал: Никак не ще те оставя, никак не ще те забравя. Така, че смело можем да кажем: Господ е мой помощник. Какво ще ми стори човек.” Затова престани да казваш негативни думи, а започни да изговаряш положителни. Кажи: “Господ е мой помощник, мой избавител, мой изцерител. Той взе на Себе Си немощите ми и болестите ми понесе.” Говори смело това слово и вярвай в него.
Точно погрешното мислене, погрешното вярване и погрешното говорене са тези, които поразяват хората. Ти виждаш, че дяволът не може да те победи, понеже Исус вече го е победил заради теб. сатана не може да ти стори нищо, напротив – ти самият можеш да го изгониш. Ако въпреки всичко той те тормози, това показва, че ти си му позволил да прави това, поради твоето съгласие или невежество. Бог ни е дал Словото Си, за да оправим мисленето си, така че нашето вярване да бъде правилно. Защото, ако мисленето и вярването ни са правилни, тогава нашите думи ще бъдат позитивни. Истинската вяра в Божието Слово изповядва смело: “Ако Бог казва така, значи наистина е така! Ако Той казва, че в Неговите рани сме изцерени, то тогава аз съм изцерен! Щом Той казва, че ще задоволи всяка наша нужда, значи вече върши това. Ако Господ казва, че е сила на живота ми, тогава аз имам сила.” С други думи – истинската вяра в Бога просто почива върху Словото, понеже То казва: “Защото ние, повярвалите сме влезли в Неговата почивка.” Аз напълно си почивам на Словото, без оглед на никакви доказателства, които могат да задоволят единствено ума.
Истинската вяра се гради върху Словото. Ние ще размишляваме върху него, ще се задълбочаваме в него, ще се храним с него и така то ще стане част от нас. С други думи, каквото е естествената храна за естествения човек, това е Божието слово за духовния човек. По този начин това Слово съгражда в мен - във вътрешния /истинския/ човек – пълно доверие и сигурност в Бог.
Така вярата идва от слушане, а слушането – от Христовото слово.