Кенет Хегин - Библейска вяра - Глава 4

ЩО Е ВЯРА - ІІ

“А вярата е даване на твърда увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не се виждат.”
Евр. 11:1

Вярата е даване на същественост на онези неща, за които се надяваме. Видяхме много добре, че надеждата не дава никаква същественост. Вярата е тази, която върши това. С други думи – вярата е сграбчване на надеждата, която е в бъдещето и отнасянето и в сферата на реалното. Видяхме, че тази вяра расте от Божието Слово, защото в Рим. 10:17 се казва: “И тъй, вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово.”
В друг превод четем, че “… вярата е правен документ, крепостен акт за притежаване на това, за което сърдечно се надяваш.” Съвсем очевидно е, че текстът се отнася за неща, които не се виждат. Вярата е убеждение за невидими неща. Ето една илюстрация – явява се в живота ти остра финансова нужда и вярата ти дава твърда увереност, че в съответното време ще имаш средствата, за да я посрещнеш. Ти вярваш, че имаш необходимите физически сили, за да припечелиш повече средства и вярата ти казва: “Бог е сила на живото ми, от кого ще се уплаша?” С други думи вярата ти напомня Божието Слово.
Неверието е обратно на това. То е противопоставяне на Божието Слово. За съжаление има много вярващи, които практикуват неверие в живота си, като макар и несъзнателно застават срещу Божиите думи и се чудят защо тези думи не действат за тях. Те не могат да действат за тях, защото хората им се противопоставят. Ако искаш Писанието да бъде живот в теб, тогава застани на Негова страна.
Един от добрите способи, да разбереш същността на дадено нещо, е да можеш да схванеш – какво то не е. Когато изясниш това, тогава ясно ще разбереш – какво то е. Нека следваме тези принципи и уроци.
На първо място – вярата не е надежда. Тя не е надежда и въпреки това, когато съм питал някои вярващи преди да се моля за тях: “За какво сте дошли? Ще бъдете ли изцерен сега? Ще получите ли Святия Дух, когато положа ръцете си върху вас?” Повечето от тях отговарят: “Надявам се, че – да.” Винаги съм уверявал такива, че няма да получат нищо, защото тези неща се получават с вяра, а не с надежда. Някои пък са ми казвали: “Аз искам да получа!” на тях
15
отговарям: “Вие може да искате нов “Кадилак”, но това съвсем не означава, че ще го имате.” Самото желание още не значи притежание. Ако искаме да получим нещо от Бога, трябва да направим това, което Той казва: “Каквото поискате в молитва, ВЯРВАЙТЕ, ЧЕ СТЕ ГО ПОЛУЧИЛИ, и ще ви бъде” /Марк 11:24/ Исус не каза: “надявайте се”, но – “вярвайте, че сте го получили.”
Ако искаме да разберем каква е разликата между вяра и надежда, трябва да вървим по пътя, начертан от Божието Слово. Надеждата си служи с бъдеще време. Тя е поглед към бъдещето. Ние имаме една блажена надежда – завръщането на Господ Исус Христос, но я виждаме в бъдещето. Когато търсиш изцерение, ти не искаш това да стане в бъдещето, а точно сега, особено ако болките са нетърпими. Когато искаш Святия Дух, ти не желаеш да бъдеш изпълнен с Духа в бъдещето, защото щом отлагаш, то това бъдеще никога няма да дойде. Това трябва да стане сега. Ако някой се нуждае от спасение, то също не трябва да се отлага за бъдещето – утре може да е късно! Говорил съм с хора относно спасението на техните души и те са ми казвали, че се надяват да бъдат спасени. Казвам със сълзи на очи, че много от тях са вече в ада. Те са напуснали този свят неспасени, защото спасение, основано на надежда, никога не идва.
Ако говориш на някого относно спасението на душата му и ти каже, че се надява да бъде спасен, цитирай му Библията:
“Защото по благодат сте спасени чрез вяра.” /Еф. 2:8/ Също и думите на Христос:
“Който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя.” /Йоан 6:37/
“Защото „всеки, който призове Господното име, ще се спаси.” /Рим. 10:13/
“Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце човек вярва и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.” /Рим. 10:9,10/
За да получиш спасение трябва да се стремиш към него и да действаш според Словото. Но знаеш ли, че когато искаме изпълване със Святия Дух, изцерение или друг отговор на молитва, ние се препъваме на същия камък – надяваме се, че Той е чул молитвите ни, надяваме се, че ще бъдем изцерени, надяваме се, че ще получим Святия Дух. Някои казват: “Аз вярвам, че ще получа някога.”, но това е чиста надежда, защото е в бъдеще време. Тази е причината за безрезултатната молитва и вяра. Някои хора вярват, че Бог ще направи нещо за тях, но вярата казва, че Той вече го е направил.
Мнозина ми казват по отношение на изцерението: “Брат Хегин, не разбирам защо до сега не съм получил изцерение. Зная, че Бог е обещал да ме изцери.” Но Бог не е обещал да те изцери. Изобщо не е. Някои мислят: “Нали Божието Слово казва: “Той взе на Себе Си нашите немощи и болестите ни понесе.” Това не е ли обещание?” Не! Не е обещание, а изявление на един факт, който ни говори, че нещо се е случило там – на кръста. В І Пет. 2:24 се казва: “Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.” Не може ли това обещание да ме изцери? Не! Не може! Защото в горния стих се казва, че нещо ти принадлежи, нещо вече е извършено за твоето спасение и изцерение, а не – обещание да се направи! Аз съм разбрал, че когато хората пуснат надеждата и спрат да търсят изцерение, но започнат да вярват, че са изцерени – веднага са бивали изцерени.
Преди години в щата Оклахома, в една от моите служби докараха жена, която 4 години не е могла да направи нито крачка. Беше на около 70 години и лекарите и казали, че никога няма да може да ходи. Коленете и не били в състояние да носят тежестта на тялото. Поради неподвижността си тя беше доста напълняла. Когато дойде ред да се молим за болни, я донесоха съвсем близо до амвона. Аз слязох, коленичих срещу нея, положих ръце върху коленете и и се молех. Тогава казах: “Сестро, в името на Исуса, стани и ходи” и тази скъпа душа направи най-доброто, което можеше да направи – започна да вика и да се моли: “О, скъпи Исусе, моля Те изцери ме! Господи, зная че си обещал да ме изцериш. Знаеш, че съм товар за моето семейство и не мога да направя нищо за себе си. Мили Господи, моля Те, изцери коленете ми! Моля Те, изцери краката ми! Моля Те, направи ме да ходя! О, моля Те, моля Те, моля Те!” Аз се опитах да я спра: “Почакай за минута, сестро, почакай за минута!” , но тя продължаваше още по-силно да крещи. За трети път и казах: “Почакай малко, сестро, искам да ти помогна!”, но тя закрещя истерично. Тогава хванах раменете и, разтърсих я и казах: “Заповядвам ти да спреш в името на Господа Исуса!” Едва тогава тя замълча, погледна ме сепнато, но в същия момент слушателите остро
16
реагираха на моята постъпка. Слушателите също могат да бъдат препятствие по пътя на Божественото изцерение. Ти не можеш да направиш нищо, преди да отстраниш препятствието. Те попречиха дори на Исус в Неговия роден град и Той нищо не можа да направи там. В Марк 6:5 пише: “И не можеше да извърши там никакво велико дело…” Не е казано – не извърши, но “… не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.” На гръцки четем, че: “…Той положи ръце на болни с малки страдания.” С други думи, в Назарет Бог изцери само малцина чрез Исус и то хора с малки страдания. Но защо? – в 6-ти стих се казва: “И чудеше се на тяхното неверие.”
Понеже събранието ми се противопостави, аз трябваше да се справя преди всичко със слушателите. Някои помислиха, че с постъпката си аз убих вярата на тази жена. Затова аз се обърнах към присъстващите: “Ако на улицата някой с кола ви спре и попита как да намери дадена улица, и след като му обясните, той тръгне в обратна посока, няма ли да се опитате да го спрете и поправите? Особено след като сте разбрали, че е чужденец?” Всички отговориха утвърдително. Тогава продължих: “Добре, тази жена тръгна в погрешна посока. Тя не знаеше пътя към изцерението. Аз трябваше да я спра, за да имам нейното внимание.” Доста от слушателите се коригираха, разбраха, че съм постъпил правилно. Обърнах се към жената: “Сега, сестро, знаеш ли, че си изцерена?” Тя ме погледна учудено: “Да съм изцерена ли?” “Да – продължих – ти си изцерена и аз ще ти докажа това от Библията.” Отворих Библията на І Пет. 2:24 и я подадох на жената: “Ще прочетеш ли този стих гласно?” Тя започна да чете. Когато свърши я помолих да прочете последните думи още веднъж: “…с Чиято рана вие оздравяхте.” Попитах я: “В какво време е глаголът – в минало, настояще или бъдеще?” Тя отговори: “В минало.” “Тогава – казах аз – щом като си изцерена ти си здрава.” Да – потвърди тя – аз съм здрава.” Помолих я: “Ще направиш ли това, което ти кажа?” “Да – съгласи се тя – ако е нещо лесно.” “Това е най-лесното нещо, което си правила през целия си живот – вдигни ръцете си и започни да Го хвалиш, защото си изцерена и то в минало време – няма да бъдеш, но си!” Тя погледна нагоре като малко дете и каза: “Мили Господи Исусе, толкова много се радвам, че съм изцерена!” Тя не можеше да прекрачи нито крачка. Нямаше нищо, което видимо да потвърди изцерението и въпреки това тя викаше: “Аз съм изцерена, много съм благодарна, че съм здрава. О, Господи Исусе, Ти знаеш как се опитвах да го получа цели 4 години. Благодаря на Бога, коленете ми са здрави, краката ми също, аз съм много благодарна.” Казах на цялото събрание: “Искате ли и ние, заедно с нея, да благодарим на Бога, защото тя няма да бъде, а е изцерена!” Ето вижте – вярата е в сегашно време, само тогава може да действа в теб. Повечето от присъстващите вдигнаха ръце и започнаха да хвалят Бога. Някои може би си казваха: “Тя не е изцерена, не може да направи нито крачка.”, но нали Писанието казва: “Вярата е убеждение за неща, които не се виждат.” Ако чакаш да видиш нещо, преди да си го повярвал, това не е вяра. Тогава се обърнах към сестрата: “Сестро, в името на Исуса Христа, стани и ходи!” Тя скочи като 16 годишно момиче, тичаше и славеше Бога. Ако воюваш да получиш изцерение и чакаш да го получиш някога, то няма да дойде, защото чакането не е вяра, а надежда. Вярата казва: “То е мое, аз го имам сега!”
Нужно е да разберем, че вярата е в сърцето, не в главата. Когато бях млад пастор, проповядвах на тема “Умствена и сърдечна вяра.” Бях чел книгите на Джон Уесли и намерих по-добри мисли от моите, това стана причина да се коригирам в някои отношения. Той казва: “Хората умствено са съгласни, че Божието Слово е вярно, но не го вярват със сърцата си.” Когато идват да получат Святия Дух, изцерение или друг отговор на молитва, тези християни казват: “Брат Хегин, каква е разликата? Как мога да разбера дали вярата е сърдечна или умствена?” Когато човек вярва умствено, казва, че всичко е вярно, но не знае защо няма отговор на молитвата си. А сърдечната вяра казва: “То е мое, аз го имам сега.” - и тази вяра започва да действа на основание на Божието Слово.
Някои идват за изцерение или кръщение със Святия Дух с думите: “Брат Хегин, зная, че всичките ти думи са верни, но можеш ли да ми кажеш защо не мога да получа изцерение, кръщение със Святия Дух?” Отговарям: “Да, мога да ти кажа – ти току що каза, че не можеш да получиш. В Библията пише, че устата говорят това, което изобилва в сърцето. Щом казваш, че не можеш и вярваш това, наистина няма да получиш. Започни да вярваш, че можеш да го имаш.” Защо не започнете да действате според Словото?! Има начин да действаш според Него,
17
независимо от количеството на твоята вяра. Ако не прилагаш практически принципите на вярата, няма да имаш никакви резултати.
Да погледнем в Д. А. 14:7-9: “и там проповядваха благовестието. А в Листра седеше някой си човек, немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил. Той слушаше Павел, като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен.” Да си представим картината – този човек стоеше там, не можеше да направи нито крачка и все пак имаше вяра за изцерение – Библията казва така. ВСЕКИ ВЯРВАЩ ИМА ВЯРА ДА БЪДЕ ИЗЦЕРЕН, но трябва да я освободи. Ясно четем в Марк 11:23 “Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Вдигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, то ще стане.” Освободи вярата си, като кажеш в какво вярваш. Няма никаква полза от вярата, която излиза от сърцето, но не минава през устата. Такава вяра не може да действа. Никъде в Библията не се говори за такава вяра. Вяра, която стои само в сърцето не може никога да донесе изцерение, кръщение със Святия Дух или отговор на молитва, но вярата, която е в сърцето и е освободена чрез устата, може всичко. Исус каза: “Който рече на тази планина…” Павел разбра, че човекът имаше вяра да бъде изцерен. Тя беше дошла от проповедта на Павел, а самият Павел знаеше, че вяра без дела е мъртва и затова го подтикна към действие. В Д.А. 14:10 се казва: “...рече със силен глас: Стани прав на нозете си! И той скочи и ходеше.” Когато този човек постави вярата си в действие, веднага скочи и тръгна.
Ако искаш да помогнеш на някого да бъде изцерен, да получи кръщение със Святия Дух или отговор на молитвата си, помоли го да направи следните две неща:
 Да повярва;
 2. Да действа.
Ако започнеш да действаш без вяра - нищо няма да стане, ако пък повярваш, но не правиш нищо – също няма да има резултат. Когато се съберат заедно вяра и действие, тогава стават чудеса. Някои хора са ми казвали: “Брат Хегин, ти направи много лесно изцерението и кръщението със Святия Дух.” На такива отговарям: “Не! Аз не съм направил това, а Бог.
Знай, че за да може Бог да ни помогне, ние трябва да държим умовете си отворени. Всичко е така лесно, защото Божието Слово го казва, а То никога не пропада!