Кенет Хегин - Библейска вяра - Глава 9

КАК ДА ОСВОБОДИМ ВЯРАТА СИ – І

“Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.”
Рим. 10:10
“Истина ви казвам: Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, то ще стане.” ·
Марк 11:23

В последните два урока говорихме относно първата част на Римляни 10:10. Нека сега да хвърлим поглед върху последната част на този стих: „... с уста прави изповед ...”. В Новия завет има четири вида изповед:
1. Учението на Йоан Кръстител и Исус Христос преди възкресението за изповядване на греховете на евреите.
2. Изповедта на грешниците след Христос – Исус направи едно знаменателно изявление в Йоан 16:7 – 11: „Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя. И Той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съд; за грях, защото не вярват в Мене; за правда, защото отивам при Отца, и няма вече да Ме виждате; а за съд, защото князът на този свят е осъден.” Забележете, Той казва: „За грях, защото не вярват в Мене.” Тук Исус ни казва, че грешникът ще бъде обвинен от Святия Дух единствено за греха неверие в Исус Христос. Колко често се случва да настояваме грешниците да изповядват всички грехове, които са извършили, за да бъдат спасени. Практически те не са в състояние да направят това, защото няма да могат да си спомнят всичко. Главната изповед, която трябва да направят е да повярват и приемат господството на Исус Христос.
3. Третата изповед в Новия завет е изповедта на вярващия за греховете, които е извършил, когато е бил вън от общението си с Бог. Това прекъснато общение много пъти причинява болест, затова Яков настоява: „И тъй, изповядвайте един на друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравеете.”
4. Четвъртият вид изповед е изповядване на нашата вяра в Словото, в Исус Христос и в Бог Отец.
Това са четирите вида изповед, които ние ще дискутираме.
Първо да се спрем на грешника и греховете му. Много е важно да направим разлика между греховете на евреите, които бяха под закон и за които говореха Йоан Кръстител и Исус, и греховете на езичниците, които никога физически не са се срещали с Христос. „Тогава идваха при него от Ерусалим, цяла Юдея и цялата Йорданска околност, и се кръщаваха от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си.” /Мат. 3:5,6/ Това не е християнското кръщение – Исус още не беше умрял и възкръснал. Йоан не кръщаваше в името на Отца и Сина и Святия Дух, а само в името на Отца – евреите тогава бяха под закон.
В Деяния на апостолите 19:18 четем: „И мнозина от повярвалите идваха, та се изповядваха и изказваха делата си.” Те бяха езичници и не се казва какво точно са изповядвали, но явно са изповядвали свои магически изкуства и дела. Забележете нещо важно – те всички не изповядваха тези неща, за да се спасят, защото вече бяха спасени. Някои библейски тълкуватели са на мнение, че мнозина от тях не са се били отрекли от заниманията си в момента на повярването, а едва след това.
Често хората искат да сложат каруцата пред коня като казват: „Ти трябва да оставиш това, да оставиш онова...” Но главното нещо, което трябва да се направи е да се приеме господството на Исус Христос в живота на човек и другите неща ще дойдат по местата си. Един служител в мисия ми разказа, че в Бразилия през 1956/57 година са били спасени 208 000 души и около 100 000 са били кръстени в Святия Дух с говорене на чужди езици. За една година са построили над 100 църкви. Ето, това е съживление като се има предвид, че 99% от населението на тази страна са били римокатолици. Този служител каза: „Самият аз живях седем години в Бразилия като мисионер и имах там малка мисионерска станция. Неделното училище се посещаваше само от около 30-40 човека и след тези седем години аз се прибрах у дома съвсем разочарован. По-късно обаче отново се върнах там и започнах да отделям повече време на Божието Слово с пост и молитва. Постът и молитвата ми даваха възможност малко повече да чакам пред Бог и да общувам с Него. Когато чаках така в общение, у мен стихна всяко желание да критикувам другите деноминации в проповедите си. Проповядвах това, което Божието Слово казва. Католиците имат една песен за кръвта, която ние присвоихме и с която започвахме нашите събрания в шатъра. Когато ни чуха да пеем тази песен, хората помислиха, че сме като тях и веднъж дойде цяла тълпа народ. Попитаха ни дали сме католици и ние отговорихме: „Да, но не римокатолици. Знаем, че пред Бог има една църква, а думата „католическа” означава „главна, всемирна” църква. В този смисъл има само една църква – католическата, но не римокатолическата.” Така започнаха да се спасяват много хора наведнъж.” Човекът продължи да разказва: „При мен дойде една 60-годишна жена, спасена и кръстена със Святия Дух и ми каза: „След като дойдох тук и получих Святия Дух, трябва ли да очаквам нещо от литургиите? Имам предвид, че аз едва ли вече ще ги посещавам, защото имам намерение да ги изоставя. Какво ще ме посъветвате?” – Аз отговорих: „Бих ви посъветвал да правите това, което Бог ви каже.” Тя сподели следното: „Има нещо, което не мога напълно да разбера, но ми се струва, че не бих могла повече да се моля пред образа на моя идол (тя имаше по един такъв във всяка стая – това са икони и фигури на Света Богородица). Ще направя по-добре, ако вместо това се моля на чужди езици. Вие какво ще ми препоръчате?” „Добре – отговорих – не бих могъл да ви дам друга препоръка, освен да следвате собственото си убеждение и да позволите на Бог да ви води.” След няколко дни тази жена дойде и ми каза, че напълнила един чувал с идолите, хвърлила ги в коша за смет и отказала да посещава литургиите. „Аз мисля да се присъединя към вашата църква” – каза тази жена – „Добре – отговорих – вие сте добре дошла при нас щом Господ ви води по този начин.” Така е по-добре, отколкото да се опитваш да убеждаваш хората и да имаш неприятности с тях. Вярвам, че ще имаме по-голям авторитет, ако имаме повече мъдрост – няма да воюваме срещу неправилното преди истината да е била изявена пред него.”
През 1942 г. четох статия в Петдесятно благовестие” за един служител, който беше спечелил много римокатолици за Христос тук в нашата страна (САЩ). Мнозина искаха да узнаят методите му и това беше причината за появата на тази статия. В нея той споделяше: „На първо място аз никога не упреквам за каквото и да било. Не е добро нещо да се спори за религии – това е абсолютно загубено време. Намерих едно уязвимо място, за което можех да се хвана и това е Мария (майката на Исус). Насочвах вниманието им към факта, че аз вярвам в нея повече от тях. Те не разбираха това и ме молеха да се доизясня. Отварях в Библията на Деяния на апостолите 1 и 2 глава и им показвах, че тя също беше в горницата заедно с апостолите в деня Петдесятница и беше изпълнена със Святия Дух. Казах на тези хора, че съм последвал нейния пример и също съм бил изпълнен със Святия Дух с говорене на чужди езици. Попитах ги: „А, вие?” Тези, които бяха убедени в това, което казвах, веднага изразяваха готовност да направят същото. Не смеех да им кажа направо, че първо трябва да бъдат новородени, а само внимателно ги помолвах да коленичим заедно и да се молим. Тогава ги карах да се помолят първо с молитвата на грешника и след това им казвах, че имат право да искат изпълването със Святия Дух – и те веднага биваха изпълвани и започваха да говорят чужди езици, това е всичко.”
Този човек е имал мъдрост от Бога, нали?! Необходимо е да бъдем хитри като змиите и незлобливи като гълъбите.
В последната църква, в която пастирувах посетих едно семейство – съпругата беше спасена, съпругът – не, и аз го поканих на църква. Той отговори: „Няма да дойда!” – беше идвал веднъж преди известно време и беше доста враждебно настроен. Помислих, че съм казал или направил нещо, което не му е харесало и затова го помолих за извинение. Той отговори: „О, не, брат Хегин, причината не е във вас. Ще ви кажа защо не искам да дойда – защото когато бях предния път попаднах под осъждение.” Аз казах: „Ние желаем точно това!” Той обаче продължи: „Тази сутрин, когато бяхме на масата, моята съпруга ме попита защо не се откажа от това (вероятно някакъв една седмица бях престанал да върша тези неща, но отново се върнах към тях. Ето защо е безполезно да идвам на църква. Не мога да се откажа от тези си грехове.”
Истината от Божието Слово е, че не е необходимо да се отказва човек от нещо или да го изоставя и тогава да бъде спасен. Нашият текст от Рим. 10:9 казва: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог о е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.” Каква изповед трябва да направи грешникът? Той е служил на сатана и е виновен пред Бога за един единствен грях – че е отхвърлял до сега Исус Христос като Господ и Спасител, ето защо Бог изисква от него да изповяда този грях и да приеме господството на Исус – това е истинското покаяние, това е истинската вяра. Когато изискваме от грешника да изповяда всичките си грехове пред Бог, приличаме на началник на затвор, който отива при затворниците и им казва: „Ще ви обещая свобода, ако признаете, че сте в затвора.” Защо е необходимо такова признание като очевидно то е факт? Също така е факт, че грешникът е дете на дявола. Това, което той трябва да направи е да изповяда господството на Исус Христос и Неговото славно спасение, а след това е необходимо да Му даде възможност да доминира в живота му. Изповядването на господството на Исус е истинската сърцевина на благовестието!
Запомни, че изповедта трябва да стане с уста – това е необходимо не само за човека, но и за онези, които са около него, дори и за самия сатана, който до този момент е господствал над този човек. Спомням си, че преди десет години проповядвах в Далас в църквата на „Пълното благовестие” и един мъж ми каза: „Брат Хегин, може ли да се молите за един човек, който е дошъл на нашето сутрешно молитвено събрание (Имахме молитвена служба рано сутрин, всеки ден преди хората да отидат на работа). Този човек идва шест месеца редовно на тези молитвени събрания, но не е бил спасен, моля ви, помогнете му!”
Понеже хората от тази църква работеха през деня и не можеха да имат дневни служби, то аз се съгласих за няколко седмици да имаме библейски уроци в събота вечер. Първата събота вечер направих увод, за да се опитам да помогна на този човек. Той носеше библия със себе си, но когато погледнах към него веднага разбрах каква беше грешката му. Няколко човека дадоха своите свидетелства за спасението си и аз се обърнах към него: „Станете и засвидетелствайте спасението си!” Това го сепна, той погледна наоколо и заеквайки каза: „Аз още не съм спасен.” Аз продължих: „Имате Библия в ръцете си – отворете я на Римляни 10:9 и прочетете на глас! – и той зачете: „Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.” Аз казах: „Вие няма да бъдете спасен докато не изповядате с устата си. Сега станете и изповядайте, че сте спасен!” „Добре – каза той – но аз не чувствам да съм спасен.” Аз продължих: „Сигурен съм в това. Вие не можете да чувствате нещо, което нямате, а не можете да го имате докато не го изповядате.” „Не вярвам, че мога да направя това.” – възрази той. „Доколкото знам вие сте идвал и сте се молил в тази църква вече шест месеца.” „Да – каза той – плаках, виках и се разкайвах, коленичил тук цели шест месеца.” „Грешката е, че не сте застанали твърдо върху тези стихове – отговорих аз – елате, застанете върху тях и изповядайте това.” „Не, не вярвам, че ще мога да застана.” След тези негови думи аз се сепнах, но Божият Дух ме подбуди, аз посочих с пръст към него и казах: „Заповядвам ви да станете и да изповядате това в името на Исус Христос!” Изговорих тези думи с помазание и власт от Святия Дух. Помня как този мъж стана от мястото си полуизплашен и каза: „Аз вярвам в тези стихове, че Исус умря за моите грехове и че възкръсна от мъртвите за моето оправдание. Аз Го приемам за мой Спасител и Го изповядвам като мой Господ!” След това седна на мястото си съвсем спокоен. За да отклоня вниманието от него, накарах други да свидетелстват и доста хора направиха това. Когато отново погледнах към него, лицето му светеше като неонова реклама. „Сега – казах – станете и свидетелствайте!” Той скочи и започна да говори: „Когато изговорих горните неща, нещо стана вътре в мен.” Аз потвърдих: „Наистина, нещо е станало вътре във вас – вечният живот е заел мястото си във вашия дух.”
„Със сърце човек вярва... с уста прави изповед ...” – това е изповедта, която грешникът трябва да направи.
Сега, приятели, чуйте ме – в Мат. 10:32,33 се казва: „И тъй, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Ми, Който е на небесата. Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Ми, Който е на небесата.” Този стих говори за публична изповед и тази изповед затвърждава нашата позиция. Изповедта за господството на Исус Христос ни поставя веднага под Неговата опека, грижа и защита. сатана беше наш господар, но ние сменихме и отхвърлихме неговото господство. Сега Исус е нашият Господар, Той е главата. И така, нека държим здраво изповедта за Неговото господство. Изповядвайте това не само пред себе си, не само пред дявола, но и пред хората, според Исусовите думи.
Сега, нека разгледаме третия вид изповед – изповедта на вярващия за греховете, които е извършил, когато е бил вън от общението с Бог. В Псалом 137 се описва точно това състояние. Приятели, ние загубваме нашето свидетелство (за спасение) от момента, в който започнем да грешим. Грехът угасява нашата светлина. Вярата потрепва в мрака на това прекъснато общение. В този Псалм Израел беше съгрешил и беше отведен в плен край реките на Вавилон. Всички си спомняха за Сион. Арфите им бяха окачени на върбите и когато неприятелите ги караха да пеят, те казваха: „Как да пеем песента на Господа в чужда земя.” Това е типична картина на прекъснато общение с Бог. Вярата не може да пее, когато общението с Бог е прекъснато. В І Йоан 1:3-10 четем: „... каквото сме видели и чули възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и Неговия Син Исус Христос. И това ви пишем, за да стане пълна вашата радост. И известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина. Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според истината. Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях. Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото слово не е в нас.”
Забележете, че думата общение е спомената четири пъти. Прочетете тези стихове внимателно още няколко пъти – те не са написани за грешници. Никога не ги използвайте, когато се молите с неспасени хора, защото те не са за тях, а за нас вярващите. Първо те са предупреждение за прекъснатото общение с Бога и второ – показват пътя, по който да се върнем отново при Него. Ако казваме, че имаме общение с Бог, а ходим в тъмнината, ние лъжем и истината не е в нас, с други думи – нещо с мен не е наред. Ако кажа, че не греша, а общението е прекъснато, тогава вярата ми едва блещука. Но ако изповядам греха си, Той е верен и праведен да ми прости и да ме очисти от всяка неправда. Моля ви да не поставяте тези стихове извън тяхното буквално значение. Прилагайте ги за всеки вярващ, който е вън от общението си с Бог.
Ако сте съгрешили, а вие непременно ще узнаете това, не влачете и не трупайте греховете един върху друг, за да не паднете под осъждение и да не се ограби вярата ви. Още в минутата, в която съгрешите, вие знаете това вътрешно, ако ли пък не – това показва, че не сте спасен. Всички ние имаме по един страж вътре в нас и Той ни показва кога вършим нещо лошо. Ако неволно сгрешите, не чакайте – спрете и веднага се обърнете към Бога: „Господи, аз направих този пропуск. Моля Те, прости ми!” Той непременно ще ви прости и така ще продължи общението ви с Него, защото пише: „ ... ако изповядваме ... Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всеки грях, всяка неправда.” Само трябва да го направим и в същия момент Той прощава греха и ние стоим в Неговото присъствие сякаш никога не сме съгрешавали.
Не изповядвайте греховете си много пъти – по този начин вграждате слабост, съмнение и погрешно съзнание във вашия дух. Ако веднъж го изповядаш, Той го прощава и забравя – ние също трябва да забравим. Бог не помни простения грях. Не четем ли в Исая 43:25: „Аз, Аз съм, Който изличавам твоите престъпления заради Себе Си и няма да си спомня за греховете ти.” Бог не помни нещата, които прекъсват общението ти с Него, защо тогава ти и аз да ги помним? Не е Святият Дух, нито Бог, който ни осъжда и обвинява. Това е сатана – той се опитва да вземе надмощие над нас и ако успее да ни накара да мислим непрекъснато за това, което сме извършили, то той ни поставя в гузно положение, за да не смеем да общуваме с Бог. Точно това е дяволската цел – да ни отделя от Бог. Това, което задължително трябва да направим е да се постараем да забравим всичко. Псалом 103:1-3 казва: „ Благославяй, душе моя, Господа, и всичко що е вътре в мене, нека хвали святото Му име. Благославяй, душе моя, Господа и не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния. Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести ...” Слушал съм много християни да казват: „Аз не зная дали Той ще ме чуе, или – не.” Мнозина идват при мен с молба да се моля за тях, защото не са сигурни, че Бог ще ги чуе поради някакъв грях или падение. Но Той не помни греха, който си изповядал, а ти защо го помниш?! Ти можеш да дойдеш смело и уверено при Него. Някой пита: „Как върши Той това?” Не знам как го върши, но благодаря на Бога, че го върши! Ти нямаш право да Му държиш сметка! Той е толкова велик! Нека само се радваме за тази истина. Много хора говорят, че са вън от вярата и са охладнели – това не е нормално състояние. Ако сме съгрешили и помолим Бог да ни прости, тогава Той ни прощава и забравя всичко – ние също трябва да забравим. Искам да кажа, че вярващият трябва да бъде готов да прости на себе си точно както Отец ни прощава. Поради тази причина мнозина ограбват вярата си. Те са в състояние на осъждение, а това състояние ги държи далеч от вярата. Сега забележете какво се казва в Яков 5:14,15: „Болен ли е някой от вас? Нека повика църковните презвитери и нека се молят над него и го помажат с масло в Господното име; и молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца и ако е извършил грехове, ще му се простят.”
Години наред съм използвал тези стихове в проповедите си за Божественото изцерение като съм опитвал да убедя хората, че Бог желае да ги изцери и че иска да бъдат винаги здрави. Никога обаче не съм наблягал на последната клауза. Но преди години се молех с един човек, който живееше в грях. Разбрах го от молитвата му, защото се спъваше на същия камък, като повтаряше едно и също много пъти. Казах на Господ: „Не знам нищо за този човек, но той повтаря едно и също отново и отново.” Господ ми каза: „Мислиш ли, че бих поискал от теб да направиш нещо, което Аз не бих направил?” – „О, не! Това би било неправилно.” – отговорих аз. Той продължи: „Аз ще простя на този човек – иди и се моли с него!”
Понякога мислим така: „Този човек е съгрешил, сега, нека бере плодовете на своя грях. Той е болен, понеже съгреши.” Често пъти едно прекъснато общение с Бог довежда до болест, но Словото казва: „Ако е извършил грехове, ще му се простят.” Има прощение в изцерението – можеш ли да видиш това? За нас това е много чудно, но благодаря на Бог за Неговата милост! Тя превъзхожда всяка човешка представа.
Преди години засегнах тази тема на областна конференция и областният управител ми каза: „Знаеш ли, брат Хегин, беше време, когато бях съгласен с това, което учиш. Но преди да стана управител, фактически преди няколко години, работехме в новопостроена църква, а нямахме нито един мъж. Жените носеха товара на делото като се грижеха за вноската за погасяване на задължението. Един много състоятелен мъж започна да посещава службите, но максимума, който жертваше за Господа, беше 1 долар седмично, а ние много се нуждаехме от поддръжка. Една сутрин, около два часа през нощта телефонът иззвъня. Беше този човек. Той каза: „Вчера преди края на деня аз си счупих глезена. Тук е един мой съсед – римокатолик, с когото говорихме за изцерението и той се пита дали Бог ще ме изцери, ако ви поканя да се молите за мен?!” „Аз бях сигурен, че Бог няма да го изцери – каза този човек – понеже бях много изнервен. Исках да му кажа: „Бог няма да те изцери”, но не го направих заради католика, който беше при него. Облякох се и отидох в неговата къща. Католикът ми каза, че е говорил на този човек, че Бог може да направи чудо, но за целта трябва да повика пастора. Преди да разбера какво трябва да направя, аз паднах на колене до леглото, положих ръка на крака му и казах: „Бог те изцерява сега в името на Исус Христос!” Вече знаех в духа си, че той е изцерен. Видях как скочи на краката си и тръгна. Аз се прибрах вкъщи, но не можех да заспя. Мислех си как Бог го изцери и бях доста учуден. Тогава си спомних думите: „Господ ще привдигне страдалеца и ако е извършил грехове, ще му се простят.” Преди всичко Бог знае много по-добре от мен как да постъпи. Чух човека да се моли: „О, скъпи Боже, прости ми всеки грях.” Не е ле чудно, че Бог е толкова милостив?! Аз напуснах тази църква, но дойде войната и около половината от нейните членове заминаха. Почти нямаше кой да се грижи за погасяването на задълженията. И тогава този човек лично пое цялата вноска по време на войната.”
Вие виждате, приятели, колко различно изглеждат нещата, когато ги погледнеш по начина, определен от Божието Слово. Колко голяма е разликата, когато можем да видим нещата от Божията гледна точка. Само тогава можем да разберем защо Бог постъпва по определени начини.
Позволете ми да завърша урока с Посланието към евреите 10:1-4: „Защото, законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяни непрестанно всяка година, да направи съвършени онези, които пристъпват да жертват. Иначе те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, веднъж очистени, не биха имали вече никакво съзнание за грехове. Но с тези жертви всяка година се напомня за греховете. Защото не е възможно кръв от юнци и от телци да отмахне грехове.”
Това е разказ за несъвършенството на Старозаветните жертви. Кръвта на жертвата е можела само да покрие греха, но той е оставал в сърцата на хората, а заедно с него и грешното съзнание. Но Бог ни изкупи от това грешно съзнание чрез делото на Христос. „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.” – всичко изчезва, Той вече не помни греха, следователно и ние трябва да го забравим. Така ще можем с по-голяма смелост да пристъпваме пред Него в молитва, с твърдата увереност, че Той ни слуша.