Кенет Хегин - Библейска вяра - Глава 10

КАК ДА ОСВОБОДИМ ВЯРАТА СИ – ІІ

“Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.”
Рим. 10:10
“Истина ви казвам: Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, то ще стане.”
Марк 11:23

Ние размишляваме върху думите: „да повярваш със сърцето си”. Спираме се на последната част от стих 10: „…с уста прави изповед …”
Текстът продължава: „… и се спасява …”, но това е вярно не само относно спасението, но и по отношение на всяко нещо, което искаме да получим от Бог, защото то се получава единствено чрез вяра. Тази вяра трябва да засегне сърцето на човека, а след това той да направи изповед с уста. Човекът вярва със сърцето, когато се докосва до изцерението и прави изповед с устата си. Също със сърце вярва човек, когато идва до кръщението със Святия Дух и с уста изповядва. И всичко, което се (случва) получава от Бог, става по този начин.
Нека обърнем внимание на текста в Марк 11:23: „Истина ви казвам: Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, то ще стане.”
Един ден, когато четях и размишлявах над горните думи, Святият Дух насочи вниманието ми към това, че Исус споменава само веднъж за вярата, а три пъти – за изповедта. Тогава Той ми проговори: „Ще проповядваш тройно повече за изповедта, отколкото за вярата, защото най-вече тук пропадат хората.” Ние трябва да казваме с устата си в какво вярваме, ако искаме да имаме резултати. Никъде в Библията не пише, че отговорът идва само чрез вяра. Напротив, тя учи, че ще получим това, за което се молим, ако повярваме със сърцето си и изповядаме с устата си.
Нека погледнем в Римляни 10:8: „Но какво казва тя? Казва, че „словото е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти”, тоест, словото на вярата, което проповядваме.” Думата на вярата трябва да бъде на устата ни и в сърцето ни, за да дойде отговорът. Ако е само в сърцето – нищо няма да стане, но когато е в сърцето и на устата, слава на Бога – тогава тя действа!
„… с уста прави изповед …”
В този урок ще дискутираме върху правилното мислене, правилното вярване и правилното изповядване. Ако мисленето ни е правилно, то вярването и изповядването също ще бъдат правилни. Ако обаче едно от горните неща е погрешно, то и трите ще станат погрешни. Бог ни е дал Словото Си, за да оправим мисленето си, защото когато мислите ни са в унисон с Него, нашата вяра се базира на това Слово. Когато в добавка на това и вярваме правилно, тогава това, което излиза от устата ни също е правилно.
За съжаление малко християни действително разбират и осъзнават мястото на изповедта във всеки аспект на живота. Когато употребяваме думата „изповед”, хората мислят, че става дума за изповядване на грехове, слабост или духовно отпадане. Това е негативната страна, но съществува и позитивна страна на изповедта. Библията има да ни каже повече за нея, отколкото за негативната. Значението на думата „изповядвам” е „признавам” или „притежавам”, с други думи – да изповядаш, че си във вярата, е равносилно да я притежаваш. В речника също е споменато, че изповедта се отнася до признаване на грях, но също и до деклариране на вяра. Ако практикуваме само едната страна и постоянно изповядваме нашите грешки и падения, то нашият християнски живот ще бъде неуравновесен. Такава изповед ще изгражда в нас слабост, грях и ще насажда в нас гузно съзнание. Но християнството е наречено „велико изповедание.”
Изповедта се състои главно в три неща:
1. Тя затвърждава нещо, в което вярваме;
2. Свидетелства за нещо, което знаем;
3. Изявява истината, която сме прегърнали.
С други думи – нашата изповед е затвърждаване, свидетелство и изявление. Затвърждаване на нещо, което вярваме; свидетелство за нещо, което знаем и изявление на истината, която сме прегърнали с целите си сърца.
Големият проблем е да знаем какво да изповядваме. Тази изповед се центрира в пет неща:
1. Какво Бог чрез Христос е изработил в Своя изкупителен план за нас;
2. Какво Бог чрез Словото и Святия Дух е изработил вътре в нас при новорождението и изпълването със Святия Дух;
3. Какво сме и какво имаме в Исус Христос;
4. Какво върши сега Христос от дясната страна на Отец;
5. Какво Бог може да направи чрез нас или какво Словото Му може да направи чрез нашите устни.
Често хората ме питат как да изучават Библията и аз им внушавам най-напред да четат Новия завет, предимно посланията, писани до църквите и да подчертават с червен химикал или да си изваждат на отделен лист стиховете, които съдържат „в Христос”, „в Него”, „в Когото”. В момента на записването изповядайте: „Ето, това съм аз и това имам.” Ако правите редовно това, аз ви уверявам, че само след няколко дни животът ви ще бъде различен. Ще ви дам няколко примерни стиха, които да ви насочат. Вие ще намерите доста такива, защото те са около 134 и когато ги намерите, започнете да изповядвате, че това е точно за вашия живот.
Следните стихове трябва да изповядваме не само пред Бог, но и пред света:
„Затова, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето [всичко] стана ново.” /ІІ Кор. 5:17/
Колко революционно е църквата да учи и да изповядва това! Ние сме нови създания в Исус Христос. Ние не сме само простени грешници, а също и слаби, бедни, клатушкащи се номинални християни. Не, ние сме нови създания с бликащия вътре в нас живот на Бога, с естеството на Бога и с Неговата способност в нас. Това Писание е било едно от най-любимите за мен и вярвам, че то беше причината да стана от болничното легло, затова казвам на всеки, че съм ново създание в Исус Христос.
Бях на по-малко от 20 години и членувах в баптистка църква, но никога не съм имал проблеми, каквито повечето хора имат, защото бях бърз да казвам на всеки, че съм ново създание. Колкото по-често говорим за това, толкова по-реално става в нас новото създание. Като младеж говорех навсякъде на тази тема. Веднъж едно младо момче ме помоли да го придружа до дома на неговата приятелка. Аз го познавах малко, бях го виждал в църквата, но не знаех новороден ли е или не. Съгласих се, при условие че там няма да танцуваме и той ме увери в това. Когато пристигнахме той ме запозна с приятелката си и нейната братовчедка. Младежът веднага започна да танцува с приятелката си, а другото момиче покани мен. „О, аз не танцувам, понеже съм ново създание в Исус Христос.” – товаЗатова, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето [всичко] стана ново.” „Беше време, когато нещата, които ви привличат, привличаха и мен, но станах вече ново създание и старото премина.” Докато грамофонът свиреше, тя беше напълно убедена в моите думи. След това си тръгнахме.
Не ме интересува къде се намирам – дали в църква, в къща, или на улицата. Навсякъде и на всеки казвам, че съм ново създание в Исус Христос. Ако непрекъснато изповядваме това, нашият живот ще стане коренно различен. Световните съблазни не ме привличат, защото непрекъснато изповядвам, че съм ново създание в Исус Христос.
Да вземем пасажа от Еф. 1:7,8: „В Него имаме изкуплението си чрез кръвта Му, опрощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат, която ни е дарил изобилно с цялата мъдрост и разум...”
Искам да наблегна на думите „В Когото имаме...” Слава на Бога! Ние не се опитваме да имаме, нито си представяме, че имаме, но действително имаме. Не някога, но сега имаме. Какво имаме? – Изкупление. Това означава, че сатанинското господство е вече разбито и той е изгубил правото си над нашия живот в момента, в който сме станали нови създания. Вече имаме нов господар – Исус Христос, който царува над нас. сатана ни беше господар, но сега е Исус. От момента на новорождението сатанинското владичество автоматически се прекратява и започва да ни управлява Исус. „В Когото имаме изкупление.” – но от какво сме изкупени? Много хора казват: „Слава на Бога, аз съм изкупен от греха!” Това е част от изкуплението, но не цялото. В Гал. 3:13 четем: „Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: „Проклет всеки, който виси на дърво...” Ние сме изкупени от проклятието на закона, но какво е това проклятие? Нека се обърнем към самия закон – първите пет книги на Библията – в него намираме, че проклятието за неизпълнение на закона е трикратно: бедност, болест и втората смърт. Слава на Бога! Той ни изкупи от проклятието на болестите, Той ни изкупи от проклятието на духовната смърт.
Да, ние сме изкупени от проклятието на бедността. Някои хора мислят, че волята на Бог е да живеят винаги оскъдно и да нямат нищо – в миналото сме слушали много за това. Съжалявам, но и аз преди години не знаех нещо по-добро от това, защото не познавах достатъчно Библията. Ние дълго време сме вярвали това, на което някои ни учеха, вместо активно да вярваме учението на самата Библия. Някой може да възрази: „Да, но Писанието казва, че любовта към парите е корен на всяко зло!” На това аз отговарям, че ние може да сме сребролюбиви дори когато нямаме и една стотинка.
Слушал съм да казват: „Аз съм като Йов.” – но Йов не беше беден, опечален и болен през целия си живот. Книгата Йов обхваща период на страдания около 9 месеца. В последната глава се казва, че Бог обърна плена на Йов. Когато крадците ограбиха имота му, той беше пленник на сатана, когато огън изгори реколтата му – той беше пленник на сатана. Когато бурята разруши къщата му и децата му бяха убити, когато беше поразен от циреи от главата до петите, когато съпругата му каза: „Прокълни Бога и умри!” – той отново беше пленник на сатана. Но Библията казва, че Бог преобърна плена на Йов.
Когато сме в страдания е по-добре да не казваме, че сме като Йов, защото той беше един от най-богатите хора в цялата околност. Ако си като Йов, ти ще бъдеш двойно повече благословен от преди, ще бъдеш изцерен и ще живееш до старини, за да бъдеш сит от дни – Йов живя 100 години след изцерението си. Мнозина казват, че са бедни като Йов, но той не беше беден. Какво щяха да крадат крадците, ако нямаше нищо?! Освен това след обръщане на плена му, Бог му даде двойно повече богатство, така че Йов изобщо не беше беден.
Винаги като намираме стихове за материално благословение някои хора са възразявали: „Да, но това беше за евреите.” Дълги години вярата ни по този въпрос едва е блещукала, но в Галатяни 3:13,14 се казва: „Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво"; така че благословението, дадено на Авраам, да дойде чрез Христос Исус върху езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.”
Авраамовото благословение беше тройно:
1. Материално и финансово;
2. Физическо;
3. Духовно.
В ІІІ Йоан 2 стих четем: „Възлюбени, молитствам да благоуспяваш във всичко и да си здрав, както благоуспява душата ти.” Както виждате това благословение не е само за евреите. Необходимо е всичко, което четем тук или там да го сверяваме с безсмъртното Божие Слово. Аз четох изказването на един богослов, че дългоденствието не е Новозаветно благословение. Но аз мисля, че посланието към Ефесяните е в Новия завет, нали?! В Еф. 6:1-3 са написани следните думи: ”Деца, покорявайте се на родителите си в Господа; защото това е право. "Почитай баща си и майка си" (което е първата заповед с обещание), „за да ти бъде добре и да живееш много години на земята".
В посланието към Ефесяните Павел пише относно това, което ни принадлежи. Ако това обещание принадлежи на тях, то тогава принадлежи на всички църкви днес. Ако принадлежи на нас, това показва, че обещанието е още в сила и аз твърдо вярвам в това. Вярвам както в самото обещание, така и в първата част от стиха и ако практикуваме това, ще бъдем много радостни и щастливи. Ето защо трябва много внимателно да четем всичко, което се публикува като винаги го сверяваме с Божието слово.
Мнозина вярват, че материалното благословение е било само за евреите, но нека видим кои са „евреи”. Думата евреин се употребява за юдеин. Израелтяните не бяха наричани евреи (юдеи) до разцеплението на племената, но оттогава юдеите нямат по-големи обещания за материални и финансови благословения от тези на другите племена на Израел. Израел наследи благословенията чрез Яков, Яков от Исак, а той – от Авраам. Следователно те не са нито еврейски, нито израелски, но Авраамови благословения. В Гал. 3:14 се казва: „... така че благословението, дадено на Авраам, да дойде чрез Христос Исус върху езичниците ...”
Авраамовото благословение е и мое. Години наред поглъщах погрешните изводи, че не трябва да имаме материални блага, трябва да ходим с наведени глави, за да изглеждаме смирени. Когато истината по тези въпроси осия душата ми така се развълнувах, че не можех да заспя. До мен започнаха да идват и други пасажи от Божието Слово и Святият Дух ми заговори: „Не постави ли Бог тези стихове в Словото Си? Не каза ли псалмистът, че Божият свят е свят на изобилие и пълнота? Не пише ли в Библията, че среброто и златото са Божии? (в Агей 2: Също, че добитъкът по хилядите хълмове е Негов? (в Ис. 50:10) За кого пази Той всички тези неща?” Библията казва, че Бог създаде света съвършен – създаде всичко необходимо за живота на човека и едва тогава направи самия човек и каза на Адам: „Давам ти власт над всичко това.” Бог сътвори всичко за човека, когото постави господар над цялото творение – над стадата, хълмовете, среброто и златото, над целия съвършен свят. С други думи Адам беше богът на този свят.
Някой може да попита: „Как тогава дяволът си присвои правото над този свят?” – Адам направи голямо предателство – той предаде всичко на дявола и така сатана стана бог на този свят. В Новия завет е наречен така, но Исус – вторият Адам – дойде, за да ни изкупи от ръката на сатана. В Рим. 5:17 се казва: „Защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез този един, то колко повече тези, които получават изобилието на благодатта и на дара на оправданието, ще царуват в живот чрез Единия, Исус Христос.” Тук се казва, че ще царуваме в живота, вмъкната е идеята, че ще имаме господство над нашия собствен живот – ние ще господстваме, а не – ще господстват над нас! Ето защо обстоятелствата не трябва да ни владеят, но ние трябва да ги владеем. Бедността не трябва да ни поразява – ние трябва да я поразяваме! Болестите и болките също не трябва да ни владеят – ние трябва да владеем над тях! Да царуваме като царе в живота чрез Исус Христос, в Когото имаме изкуплението си!
В Гал. 3:29 се казва: „И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.” Сега, нека погледнем и Гал. 3:7: „Тогава знайте, че тези, които упражняват вяра, те са Авраамови чада.”
Слава на Бога! Авраамовото благословение е и мое! Бях много консервативен, но когато тези стихове ми просветнаха макар и през нощта – станах от леглото и започнах да се разхождам из стаята. Когато тези истини проблеснат и в твоето сърце и ти ще бъдеш развълнуван. Съжалявам онези, които са обгърнати с неверие и не допускат виделината на Словото да ги озари.
Защо да не се вълнуваме, когато Словото засяга сърцата ни?! Любителите на мачове също се вълнуват по време на играта, но когато се развълнуваш от Божието Слово и започнеш да се разхождаш нагоре-надолу, някои хора те мислят за луд. Не се страхувай от това, защото Авраамовото благословение е наше – Писанието казва това, сърцето ми нашепва същото, въпреки че всичко е така чуждо за ума.
Във Второзаконие 28:15 са описани проклятията на закона, а в предхождащите ги 14 стиха са дадени благословенията и то тези на Авраам.
 В първата част на 8 стих се казва: „Господ ще заповяда да дойде благословение върху теб в житниците ти и във всичките ти начинания...”
 В първата част на 11 стих: „Господ ще ти даде изобилие от блага...”
 В първата част на 12 стих: „Господ ще ти отвори доброто Си съкровище...”
 В първата част на 13 стих: „Господ ще те постави глава, а не опашка...”
Нека да отбележим, че тук се говори за материални благословения, а не за духовни. Ще бъдеш не само глава, но винаги отгоре; финансово ще бъдеш не най-долу, а на върха.
След като се разхождах така из стаята известно време, аз отново си легнах и се опитах да заспя, но тъкмо задрямвах, когато нещо в мен отново заговори, че Авраамовото благословение е и мое. Скочих и продължих да се разхождам из стаята. Бях така развълнуван, че съм изкупен от проклятията на закона.
Искам да споделя и това, което Господ ми каза: “Не се моли повече за средства. Виждаш, че имаш власт чрез Името Ми – упражнявай тази власт и Аз ще ти давам всичко необходимо.” И наистина – за дявола ли пази Бог стадата, златото и среброто?! Знаем, че Той обича грешника, но дали го обича повече от децата си?! О, не! Бог каза на Израел, че ако е послушен, ще яде благото на страната. След като Бог иска да ядем най-добрите блага, Той желае да носим най-добрите дрехи, да караме прекрасни коли – с други думи Той ни желае най-доброто.
Исус дойде, за да ни изяви Отец като каза: „И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече вашият Отец, Който е на небесата, ще даде добри неща на тези, които искат от Него!” (Матей 7:11). Колко родители искат децата им да бъдат винаги с наведени глави, болни и да нямат достатъчно средства да преживяват? Нито един от нас не желае това. Аз съм сигурен, че повечето от родителите отделят от хапката си, за да помогнат на децата си да получат по-добро образование и да направят живота им по-лек от техния собствен.
Когато съм отивал в някоя църква, случвало се е пасторът да ми каже: „Ето, това е най-голямата финансова жертва, която църквата дава на евангелизаторите (и той не прибавя нищо повече).” Но аз имам ключа за отключване на сърцата, а този ключ ми доставя необходимите средства, за да преживявам и то не с въздишка, а с благодарение. Имам две деца в частно училище и тъщата ми живее при мен. Жена ми и аз често пъти сме на Божията нива. Понякога през цялата седмица не идват никакви приходи, но това никак не ме безпокои. Исус каза: „... Вие, които сте зли знаете да давате добри неща на децата си, колко повече ...”
Господ Исус Христос е промислил за нас. Той ми каза: „Не се моли повече за финансови средства, Аз имам злато и сребро, говеда и стада по хилядите хълмове, които бях приготвил за моят човек Адам и съм му дал господство над тях, но той измени и продаде всичко на сатана, който стана богът на този свят. Но Аз – вторият Адам – дойдох да ви изкупя от ръцете на неприятеля и да ви избавя от проклятието на закона и сега вместо да се молите за средства, които вече съм приготвил за вас, казвайте просто: „Сатано, махни ръцете си от моите пари!” Претендирайте за това, от което се нуждаете, изисквайте го настоятелно.” Тогава попитах: „Но как да правя това?” Той ми отговори: „Ако за тази седмица са ти нужни 100 долара, кажи на сатана да вдигне ръцете си от тези пари, защото са ти необходими.” Защото царувате в живота чрез Единия, Исус Христос.
Започнах да практикувам това със страх и трепет. Ако не си сигурен в Божието Слово може да те споходи известна доза недоверие, но в следващия момент Той очаква пълно доверяване. Отидох в една църква и казах: „Господи, трябва да получа толкова пари, колкото са ми нужни. Последния път от тук получих за две седмици само 60 долара, които са крайно недостатъчни за моите нужди. Ето, аз вярвам, че ще ми дадеш необходимото, макар че по човешки е невъзможно да бъде събрата тази сума на това място. Сатано, заповядвам ти да вдигнеш ръцете си от моите средства. Тази седмица са ми необходими 80 долара.”
Вярата не е нужна за неща, които се виждат, но е крайно необходима за невъзможните неща. Макар че мислех да стоя в тази църква само една седмица, наложи се да остана 10 дни и аз казах на Господ: „Трябват ми 100 долара за този период. Сатано, вдигни ръцете си от моите пари!” До момента, когато ми станаха ясни тези думи от Божието Слово много често бях спохождан от бедността. Когато събираха дискоса не казаха нито дума на вярващите да пускат повече, само поднасяха съда, но сумата, която преброиха беше 120 долара, а аз поисках 100.
Когато се връщах в църкви, в които бях проповядвал преди получавах двойно повече средства единствено чрез използване на ключа, който Господ ми даде.
Благодаря на Бога, аз не съм под проклятието на закона, защото Исус ме освободи! Вместо болест – здраве, вместо бедност имам богатство, защото Исус ме изкупи от проклятието на закона!